Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Оказало се бе лесно да избере кого да прати в Соларно, тази най-нова мишена на завоевателната имперска политика.

— Благодаря ти, че се съгласи да поемеш тази задача — каза той. — Добре знам, че не си мой агент, когото да пращам къде ли не по свое усмотрение.

— Да ти кажа, нямам нищо против, даже ще ми е интересно — отвърна Неро. — Бил съм във всички градове в Равнините, дори в Империята съм ходил, и сега ми се ще да видя нещо ново. А Соларно открай време е в списъка ми с места, където да отида. — Ухили се широко. — Съдбата не спира да ни поднася изненади, а?

— Само внимавай — предупреди го Стенуолд.

Но беше вярно, че от всички Неро беше пътувал най-много, прекарал бе известно време дори в Паешките земи, а в Сиенис беше направил истински удар и мацаниците му висяха във всяка втора къща. Стенуолд хвърли поглед през рамо и видя Че и Ахеос да се прегръщат за сбогом. Че също беше облечена за път — занаятчийска кожена куртка, бричове от здрав плат и голяма раница. Настояла бе, че не можело да си седи у дома и да си клати краката, докато Ахеос е надалеч и работи за каузата на Колегиум. Като я гледаше сега, Стенуолд все още виждаше уязвимата девойка отпреди, мека и беззащитна — качества, или недостатъци, които вече не откриваше у Салма и Тиниса. Дали я виждаше такава заради несъзнателния си стремеж да я защити, или в нея наистина имаше непоправимо мека сърцевина? „Стига — сгълча се сам той. — Спомни си какво преживя момичето. Спомни си какво постигна.“ Да отхвърли кандидатурата й и да прати някой друг само защото не му е кръвен роднина, би било висша форма на лицемерие.

— И да се грижиш добре за нея — заръча строго на Неро той.

— Стен, по-добър избор не би могъл да направиш, освен ако беше намерил друга муха — увери го Неро. Знаеше, че Спера, другият мухороден агент на Стенуолд, категорично беше отказала да ходи където и да било в близост до Паешките земи. — Погледни го от този ъгъл — продължи мухата. — Аз и бръмбарородно момиче, по-добра комбинация здраве му кажи. Може да идем навсякъде, в Империята даже. На твое място бих се тревожил за молеца и неговия отряд. Те ще изпъкват кажи-речи навсякъде.

— Така е — каза Стенуолд с въздишка. — Знаеш маршрута, нали? Всичко ти е ясно?

Неро кимна.

— С кораб до Селдис, оттам по търговския път до Сиенис, Мавралис, а после с кораб през Езерото на изгнаниците, дето му викат накратко Езгнано, до Соларно. Направо ми кипва кръвта, като си помисля какъв готин маршрут ни чака.

— През Паешките земи…

— Тия места не са нови за мен, не забравяй. А и нали ще имаме препоръчителни писма от твоя човек, лорд-бойния.

— Неро, той не е „мой“ човек — поправи го Стенуолд. — Ничий не е, освен може би на семейството си. Не се отпускай и не разчитай на него. Искам да мислиш със собствената си глава и сам да вземаш решения.

— Ясно де — каза Неро и отново се ухили. — Обожавам паякородните. С тях човек не може да скучае.

Един от моряците им извика да се качват. Готови били да вдигнат котва, а вятърът и приливът били идеални за отплаване.

— Че — обърна се Стенуолд към племенницата си.

— Знам. Да внимавам. И да се грижа за Неро.

— Нямах точно това…

Тя пристъпи към него и го прегърна.

— Ще се оправим, чичо Стен.

— Осланяйте се на преценката си — каза той, — но не поемайте излишни рискове, моля те.

Неро вече бе прелетял краткото разстояние до кораба и тъкмо кацаше на палубата. Че протегна ръка към Ахеос, пръстите им се докоснаха, после момичето хукна по подвижното мостче и застана на перилото да им помаха за сбогом.

Маршрутът на Ахеос беше труден — през целите Равнини чак до границата на Империята и оттатък. Нито кораб, нито релсов път можеше да го отведе там, дори обикновените пътища не вършеха работа заради имперското присъствие. И точно тук в картинката се появяваше Йонс Аланмост.

Йонс Аланмост беше авантюрист и иманяр, ала едновременно с това и верен син на Колегиум. Беше се сражавал с векианците по въздуха — обстрелвал бе флотилията им с гранати от въздушния си кораб, докато силен повей на вятъра не го запрати твърде ниско и един вражески катапулт не надупчи балона на кораба му с метални осколки.

Сега, срещу тежка кесия със злато и пълен ремонт на леталото, той се бе съгласил да осигури транспорт на Ахеос и неговите спътници. Въздушният му кораб „Скокливата мома“ беше възтесен за шестимата пасажери, но малкият размер вървеше ръка за ръка с добра повратливост и прилична скорост, предимства, от които Аланмост се беше възползвал години наред, прелитайки незабелязано над не една и две държавни граници. Дори едномесечно пътуване като предстоящото беше нещо нормално за търговски авантюрист като него.