Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Навътре в езерото под сбиращия се мрак и срещу щедра плата от златото на Сцила усърдна бригада водомеркородни сглобяваше голям сал. Влачеха на буксир с лодките си тръстикови рогозки и другите материали, необходими за издигането на сцената, където Сцила щеше да изиграе ролята на своя живот. Не беше обикновен сал при това, а истинска постройка със стени и всичко, паянтова колиба в джерезки стил, но голяма и плаваща по водата. Скоро купувачите щяха да се съберат там и да се оглеждат подозрително с присвити очи. Скоро и Сцила щеше да се появи, несъмнено, скрита зад маска по свой избор, за да им представи Кутията на сенките.

Ахеос и другите седяха в кантората на Нивит и крояха планове. Йонс Аланмост вече бе тръгнал да подготви ремонтираната „Скоклива мома“ за излитане.

— В езерото значи — каза Тисамон.

— В езерото я — отвърна Нивит. — Тук най-редовно уговаряме бизнес делата си в езерото. Мислех, че го знаеш.

Талрик спря погледа си на Сеф, която седеше близо до Гавед. Въпреки слуховете, че странни ловци бродят нощем в града, повече никой не се беше опитал да я отвлече.

— Вече гледам на езерото с други очи — каза Талрик. — Е, какъв е планът?

— Сцила ще си доведе охрана — каза Тисамон, — или най-малкото съгледвачи. Ако не друго, нищо не й гарантира, че един или повече от официално поканените гости няма да прибегне до сила. Във водата няма да сме на свой терен, трудно ще се промъкнем незабелязано.

Нивит направи гримаса в смисъл: „говори за себе си“, но се въздържа от коментар, зает да наблюдава останалите.

— На магия също не можем да разчитаме — изтъкна Ахеос. Талрик изсумтя и дори Тиниса се подсмихна сдържано. Молецородният вдигна рамене. — Както щете. Там ще има и други магьосници, Сцила включително. Не можем да се скрием с магия, разберете.

— Нивит, можеш ли да ни осигуриш лодка? — попита Талрик.

— Без проблем. Лодки имаме всякакви. Но какво ще правите с нея? Моите хора виждат в тъмното по-добре, отколкото си мислите. Няма начин да се придвижите с лодка, без да ви забележат.

— Няма да е необходимо — усмихна се сухо осородният. — Основен похват в шпионлъка — когато не можеш да заобиколиш изотзад, просто влизаш през централния вход, сякаш имаш покана за първия ред. Сега: защо всички напират натам?

— Защото искат кутията — каза Тиниса, досетила се накъде бие осородният.

— Именно. Защо да не идем и ние тогава? Само Сцила ще знае кои са поканени. Със сигурност ще дойдат и такива, за които конкуренцията не е подозирала. Така че нека и ние направим същото.

— И после? — попита със съмнение Гавед.

— И после ще вземем проклетото нещо — каза Талрик. — Нали него искате? Да го вземем тогава. Убиваме Сцила, убиваме и всеки друг, който ни застане на пътя. — В последвалата пауза усмивката му се разшири доволно. — Какво, изведнъж се погнусихте от мръсната работа? Значи трябва да сте благодарни, че разполагате с човек професионалист. За мен това не е нищо ново. Бас държа, че вашият Стенуолд Трудан би се съгласил, а виждам и че майстор богомолката кима одобрително. Това е операция като всяка друга. Пристигнахме тук, набелязахме план за действие, събрахме информация, сега трябва да си свършим работата и да изчезнем в нощта. Външната служба на Рекеф прави такива неща всеки ден.

— Хладнокръвен си — каза Тиниса и усмивката на Талрик потвърди наблюдението й.

— Прав е — заяви Тисамон. — Точно така трябва да го направим.

— А ако не ни пуснат да се качим на сала въоръжени? — попита Тиниса. — На мястото на Сцила бих направила точно така.

Талрик разпери демонстративно ръце.

— Че аз да не би да съм въоръжен?

— Изглежда приемаш, че ти имаме доверие — сряза го тя. — Ти не си един от нас, Талрик. Тук си само защото си осъден на смърт от собствените си хора.

Усмивката му се стопи.

— И добре, че е така, защото имате нужда от мен. Защото аз съм корав там, където вие сте меки, вие, с дървената си колегиумска философия и префърцунените си представи за човеколюбие! Да не споменавам за мистика. Или за отцепника, който се срамува от собствения си произход.

Последното извика усмивка върху лицето на Гавед. Усмивка лека и зловеща. Пръстите му се свиха, но Талрик само се изсмя презрително.

— Тисамон може и да е изключителен дуелист, но няма да намушка човек в гърба, както бих го направил аз, а в момента ви трябва гадно копеле като мен.

Местеше поглед от лице на лице, предизвикваше ги да го опровергаят.

— Знам, че не ми вярвате. Мислите ли, че ми пука изобщо? Аз съм от Рекеф, свикнал съм да ме гледат с недоверие.