Ейдриън Чайковски - Поглед в мрака

Тя кимна леко — не й беше до излишен драматизъм в момента.

Бруган извади кинжала си и тръгна делово към Максин.

Максин беше шефът на Рекеф, разбира се, и имаше десет пъти повече агенти от Бруган, пръснати по цялата територия на Империята. Негова беше както властта, така и благоволението на покойния император. Тук обаче, на това конкретно място в Империята, агентите се подчиняваха на Бруган и ножът беше в неговата ръка.

„Мога ли да смятам, че съм отмъстила за братята и сестрите си?“ Седа поклати глава, решила, че не е в стила й да се самозалъгва.

— Имперци! — кресна Бруган. — Поданици на Империята! — Но побеснялата тълпа не го чуваше. Генералът даде гневен знак и внезапно прозвуча експлозия. Един от хората му при изходите беше стрелял с гвоздистрел, пронизвач или нещо друго с огнепрахов заряд. Тълпата се люшна и се смълча достатъчно, за да го чуе.

— Вашият император е мъртъв! — извика той с цяло гърло. — Убит беше от чуждоземния си роб, предаден от най-близкия си съветник! Аз съм генерал Бруган от Рекеф и току-що убих изменника.

Не последваха аплодисменти. Шепотът на тълпата бе по-скоро уплашен. Хората искаха да видят какво ще стане по-нататък.

— Обявявам принцеса Седа, последната от благородната кръвна линия на Алвдан, за новата императрица! — избумтя гръмовно Бруган.

— Не! — извика някой, а после други подхванаха: — Жена? — крещяха невярващо и гневно.

Седа се изправи с пълното съзнание, че ако везните се наклонят в грешната посока, тълпата ще я разкъса на парчета. Сред възмутения хор се чуха и други гласове, които викаха името й и обясняваха, че тя е единственият им избор. Сподвижниците й, начело с Гегевей, бяха свършили добра работа, бяха разпространили нейната популярност. Присъстващите тук, зрителите, допуснати до частните императорски игри, бяха каймакът на Империята, богатите, влиятелните, висшите офицери и служители, мъже и жени от най-добрите семейства. Това бяха хората, които Седа трябваше да спечели на своя страна.

— Чуйте ме! — викаше Бруган. — Кого друг да издигнем? Императорската линия трябва да остане чиста!

Ала хората не изглеждаха убедени и Седа си даде сметка, че ще останат мнозина, които няма да я приемат. Имаше план и за този случай, стига да оцелееше през следващите критични минути. Щеше да приеме партньор в леглото си. Щеше да им даде мъж, когото да уважават, докато самата тя втвърдява хватката си около Империята.

Слушаше напрегнато крясъците на тълпата и чакаше везните да се наклонят.

На следващата сутрин пред портите на Колегиум пристигна осороден пратеник и поиска да се срещне със Стенуолд. Заведоха го под стража до дома на войнемайстора и там го накараха да изчака. Когато най-после се появи, бръмбарородният изглеждаше полумъртъв — с хлътнали очи и сивкаво лице, рошав и треперещ.

— Какво е станало? — попита той от прага.

— Нося съобщение от генерал Тинан — обяви осородният, като гледаше Стенуолд с нескрито презрение. — Или покана, ако щете. Поканата е лично до вас, войнемайстор Трудан, и ви приканва тази сутрин да излезете на източната стена, за да видите нещо. Генерал Тинан дори ще отложи щурма за тази цел.

И в този момент Стенуолд разбра. Вече час пращаше куриери из цял Колегиум с надеждата да открият Ариана, която беше изчезнала без следа. Нямаше нужда имперският пратеник да обяснява повече. Стенуолд го избута и хукна към крепостната стена.

Подмина на бегом собствените си офицери и щурмува стъпалата, като да беше обсадна машина, събаряше всеки, изпречил се на пътя му. Не спря, докато не застана на зида при бойниците. В краката му се разстилаше Втора имперска армия.

Видя, каквото видя, и нададе дрезгав вик от мъка и ужас.

— Войнемайсторе, какво има? — попита озадачено един от защитниците. Явно не познава обичаите на осородните, помисли си горчиво Стенуолд. — Просто две кръстосани копия. Какво толкова?

Стенуолд се пое дълбоко дъх и впи пръсти в каменния парапет. Това беше обичайният начин, по който осородните умъртвяваха най-презрените си затворници, бавната смърт, запазена за предателите, провалилите се офицери, избягалите роби. Облегна лакти на парапета и скри в шепи лицето си.

Когато вдигна поглед, видя осородния пратеник, който стоеше и чакаше с тънка усмивка на лице.

— Да кажа ли на генерал Тинан, че ще разговаряте с него? — попита той.

Стенуолд кимна мълчаливо.

Но дори крилатите куриери имаха нужда от време да си свършат работата, което осигури на Стенуолд четвърт час да обмисли предстоящия разговор.