Лев Гросман - Kолеж за магьосници

Щом я отвориха, стотици очи се впериха в Куентин. В дългото и просторно помещение бяха строени в редици дървени чинове за по един човек. На всеки седеше юноша със сериозно лице. Беше класна стая, но не от онези, с които Куентин бе свикнал. В неговото училище стените бяха от кухи бетонни тухлички и бяха окичени с табла за обяви и плакати с котенца, увиснали от клони, под които се мъдреха надписи с грамадни букви: "Не мърдай оттам, маце." Стените на тази стая бяха от старинни каменни блокове. Тя бе обляна от слънчева светлина и се простираше докъдето поглед стига.

Сякаш бе плод на оптична илюзия с "магически" огледала. Наглед повечето ученици бяха връстници на Куентин или с една-две години по-малки и също като него изглеждаха задръстени и без капчица чар. Но не всички. Имаше неколцина пънкари с пурпурни мохикански прически или с бръснати глави, контингентът на почитателите на готиката бе доста внушителен. Някакво прекалено високо момиче с прекалено големи очила с червени рамки тъпо се хилеше на всички. Няколко по-малки момичета изглеждаха така, сякаш допреди малко са плакали. Някакъв хлапак, гол до кръста, имаше зелени и червени татуировки по целия си гръб. "Мили боже — каза си Куентин, — кои ли родители биха разрешили да се изрисуваш така?" Друг ученик седеше на инвалидна количка. Трети носеше тъмна риза с копченца на яката, а лявата му ръка липсваше. Единият ръкав беше прегънат и защипан със сребърен клипс.

Всички чинове бяха еднакви. На всеки бяха оставени синя книжка за тестове и много тънък и остър молив — първите неща тук, които бяха познати на Куентин. Той седна на празния чин в дъното на помещението и придърпа напред стола си, който оглушително изскърца. Стори му се, че зърна Джулия сред учениците, но момичето се обърна почти веднага и той нямаше време да се вгледа по-внимателно.

Директорът Фог застана пред чиновете и превзето се прокашля:

— Така. Няколко предварителни указания. Искам пълна тишина по време на изпита. Можете да поглеждате в тетрадките на другите, но ще виждате само празни страници. Няма да се налага отново да подостряте моливите. Ако желаете чаша вода, вдигнете три пръста ето така. — Той показа жеста нагледно. — Не се притеснявайте, че не сте подготвени. За този изпит няма учебници, но пък, от друга страна, цял живот сте се готвили за него. Оценките са само две — "издържал" и "скъсан". Ако издържите, преминавате към втория етап на изпита. Скъсат ли ви, което ще сполети повечето от вас, ще бъдете върнати в домовете си с правдоподобно алиби и със заличени спомени за това преживяване. Изпитът ще продължи два часа и половина. Започвайте.

Директорът се обърна към черната дъска и нарисува циферблат. Куентин погледна тетрадката пред себе си. Страниците вече не бяха празни, а се изпълваха с въпроси. Буквите се появяваха пред очите му.

Стаята се изпълни с шумолене на хартия, сякаш излетя ято птици. Всички едновременно сведоха глави. Куентин знаеше какво означава движението — гениите, убийци на тестове, се захващаха с кървавата си работа.

Това не го притесняваше. Беше един от тях.

Не беше очаквал до края на следобеда (или на сутринта, или каквото време беше там) да полага изпит по непозната тема в непознато учебно заведение, намиращо се в непозната климатична зона, където още беше лято. Трябваше да е в Бруклин, да го мъчи кучешки студ и да се яви на събеседване при някакъв старец, който вече не беше между живите. Само че логиката на настоящите обстоятелства надделяваше над другите му въпроси, колкото и да бяха състоятелни. Открай време животът му бе подчинен на логиката. И харесваше тестовете. Тези тук се състояха от въпроси с конкретни отговори.

Голяма част от теста беше по висша математика и въобще не затрудни Куентин, който беше такъв математически гений, че от гимназията бяха принудени да го изпратят направо в Бруклинския колеж. Според него задачите бяха фасулски — диференциална геометрия и няколко коварни доказателства по линейна алгебра, които не му се опънаха. Тестът обаче съдържаше и доста странни елементи. Някои въпроси изглеждаха напълно безсмислени. Например, в един от тях му бе показана задната страна на карта за игра — при това не истинска карта, а рисунка, представляваща ангели близнаци на велосипеди, а въпросът бе коя е картата. Безспорно беше адски тъп.

По-нататък му бе даден откъс от "Бурята", а задачата бе да си измисли някакъв език и да преведе на него думите на Шекспир. След това му бяха зададени въпроси за граматиката и ортографията на този измислен език, последваха въпроси (да му се не види, какъв беше смисълът?) за културата, географията и обществото на въображаемата страна, в която се говореше въпросният език. Следващата задача бе да преведе откъса обратно на английски, като обръща внимание на граматичните деформации, подбора на думите и значението. Ега ти майтапа! Той винаги даваше всичко от себе си при решаването на тестовете, но този път не беше сигурен какво се очаква от него.