Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Не знаеше дали Дризт някога е водил пантерата в Града на сребърната луна или не, не бе сигурна дали не нарушава някой закон, ала твърдо вярваше, че Гуенивар също заслужава да види това изумително място, а и някак си имаше чувството, че тук е свободна да върши онова, което сърцето й нашепва.

Сивкава мъгла обви черната статуетка, завихри се и постепенно започна да придобива форма. Огромната, тристакилограмова котка, която стигаше почти до гърдите, застана пред нея и се огледа наоколо, опитвайки се да разбере къде се намира.

— В Града на сребърната луна сме, Гуен — прошепна Кати-Бри.

Катраненочерната пантера разтърси глава, сякаш току-що се бе събудила и тихичко изръмжа.

— Стой близо до мен — каза младата жена. — Не съм сигурна дали имаш право да бъдеш тук или не, но мисля, че трябва да видиш това място.

Двете излязоха от тъмната уличка рамо до рамо.

— Била ли си тук и друг път? — попита Кати-Бри. — Търся лейди Алустриел, имаш ли представа къде мога да я открия?

Гуенивар гальовно се отърка в ръката й, после леко ускори крачка — очевидно знаеше къде отива. Младата жена тръгна след нея. Не един и двама минувачи се обърнаха, за да изгледат странната двойка — измърсеното от дългия път момиче и необичайната му спътница, ала в очите им нямаше и следа от враждебност, просто дружелюбно любопитство. Никой не се разпищя, нито пък побягна ужасено.

Когато свиха в поредната пряка, Гуенивар замалко не се блъсна в двама елфи, които си говореха на ъгъла. Те инстинктивно отскочиха и започнаха да местят поглед от пантерата към младата жена, която вървеше с нея, и обратно.

— Каква красота! — възкликна единият с мелодичния си глас.

— Невероятно наистина! — съгласи се другарят му. — Може ли? — обърна се той към Кати-Бри и предпазливо посегна към Гуенивар.

Защо пък не, каза си младата жена и кимна.

Лицето на непознатия елф блажено засия, когато пръстите му погалиха мускулестия врат на пантерата. С усмивка, която стигаше чак до ушите му, той се обърна към своя колебаещ се другар.

— О, нека я купим! — развълнувано възкликна той.

Лицето на Кати-Бри помръкна, Гуенивар присви уши назад и нададе рев, който отекна из целия град.

Младата жена и преди бе чувала, че елфите се славят с бързината си, ала тези двамата изчезнаха още преди тя да успее да им обясни къде грешат.

— Гуенивар! — строго прошепна тя.

Напрегнатото тяло на пантерата се отпусна, тя се изправи и като постави предните си лапи върху раменете на младата жена, нежно потърка муцуна в лицето й. Кати-Бри, прекалено погълната от усилието да се задържи на крака, доста се измъчи, преди да я убеди, че извинението се приема.

Продължиха напред, съпроводени от любопитни погледи и приглушен шепот, но този път не бяха един и двама онези, които щом ги видеха да се задават, бързаха да преминат на отсрещната страна на улицата. Бяха привлекли твърде много внимание, каза си Кати-Бри и започна да се упреква, задето бе повикала Гуенивар. Искаше й се да я отпрати обратно в Звездната равнина, ала не можеше да го стори, без да предизвика още по-силен интерес.

Погълната от подобни мисли, тя изобщо не се изненада, когато малко по-късно на пътя се изпречиха група войни, облечени в новите сребристосини униформи на градската стража.

— Пантерата е с теб, нали? — попита един от тях.

— Това е Гуенивар — отвърна младата жена. — А аз съм Кати-Бри, дъщерята на Бруенор Бойния чук, осми крал на Митрил Хол.

Мъжът, който я бе заговорил, кимна усмихнато и тя въздъхна с облекчение.

— Наистина е котката на Мрачния! — подхвърли друг войн, после се изчерви и сведе поглед, засрамен, задето се бе намесил без позволението на командира си.

— Да, Гуен е приятелка на Дризт До’Урден — потвърди Кати-Бри. — А той тук ли е? — не можа да се сдържи тя, макар че предпочиташе да зададе въпроса на самата лейди Алустриел, която със сигурност щеше да знае повече.

— Поне доколкото знам — не — отговори командирът и като се поклони, добави: — Ала за нас е чест да те приветстваме в Града на сребърната луна, принцесо на Митрил Хол.

Несвикнала на подобни почести, младата жена се изчерви.

Не можеше да отрече, че е разочарована от думите на войника, но после си напомни, че не може да очаква толкова лесно да открие Дризт. Дори да бе минал през града, той най-вероятно го бе сторил тайно.

— Дойдох, за да говоря с лейди Алустриел — обясни Кати-Бри.

— Трябваше да ви съпроводят до двореца! — ядосано промърмори командирът, сърдит, задето етикетът не бе спазен.