Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Изпуснах финала - оплака се морякът.

- И той го изпусна - каза Хеликаон и посочи трупа. - Нека се оттеглим.

Хвърли кинжала до тялото и тръгна към лагерния огън на „Ксантос”. Зад тях някой изкрещя и тълпата се скупчи около трупа. Хеликаон взе кана с вода и отпи дълбока глътка. После поля вода върху ръцете си, за да отмие кръвта. На светлината на огъня видя, че и по туниката му има петна.

Одисей дойде при тях. Носеше парче плат, с което бършеше потта си и се свлече до Хеликаон.

- Остарях твърде много за тези атлетични изпълнения - каза той. - Трябва да си поговоря сериозно с мръсниците, които държаха масата. Проклет да съм, ако не се опитваха да ме изсипят на пясъка.

Наистина изглеждаше уморен. Хеликаон обгърна рамото на по възрастния мъж с ръка.

- Над целия свят ще падне мрачно униние, ако спреш да разказваш историите си.

- Да, публиката беше добра тази нощ. Преди разказвах историята с два циклопа. Странно, че с един става по-добре. Явно… явно така е по-ужасяващо и в същото време жалко. - Той се наведе по-близо до Хеликаон. - Предполагам, че мъртвецът е от екипажа на Коланос?

- Да.

- Никога не съм го харесвал. Веднъж бях с него на един пир. Нито веднъж не се изпърдя, а аз не вярвам на хора, които не пърдят по пирове. - Хеликаон се засмя с глас. - Но не го подценявай, младежо - продължи Одисей. - Той е ужасно жесток човек. В Микена го наричат Сломителя на сърца.

- Ще внимавам, приятелю. Кажи ми, докато разказваше не видя ли случайно жена със зелено наметало? Изглежда като богиня.

- Всъщност видях я. Беше отдясно. Защо? Да не те е ограбила?

- Мисля, че да. Изгубих си акъла.

Одисей се наведе напред, пое каната с вода и отпи. После я остави и се оригна шумно.

- Мъжете винаги трябва да внимават при избора на жени. Или да следваме примера на египтяните и да си взимаме по двадесетина и повече. Така една-две по-лоши няма да се набиват на очи.

- Мисля, че Пенелопа ще е заинтересована да чуе това ти мнение.

Одисей се изкикоти.

- Да, ще бъде. И ще ме удари по главата. Но пък аз извадих късмет, момко. По цялата зелена земя няма втора като моята Пенелопа. Не мога да си представя да споделям живота си с друга. Може би и ти ще намериш нещо такова в Креуса?

Хеликаон го изгледа.

- Не и ти! Дали ще се намери човек, който да не е чул за предложението на Приам?

- Чух, че си я отказал. И че царят на Троя не е много щастлив от това.

- Неговото щастие никак не ме засяга. А що се отнася до Креуса… спомням си, че се опитваше да намериш нещо хубаво, което да кажеш за нея. И какво намери накрая? А, да. „Има добър глас за говорене.”

- Ами така си е - каза Одисей с широка усмивка. - А и е чудесна за гледане. Зашеметяваща всъщност. И не е слаба. Все пак разбирам какво имаш предвид. Не бих рискувал буря, за да се прибера у дома, ако ме чака такава жена. Но знаеш ли какво, според мен трябва да се ожениш за нея, а после да си построиш още няколко двореца около Великата зеленина и да си сложиш по една дружелюбна жена във всеки от тях. Казват, че египтянките са най-добрите. Построй си огромен дворец. Работната ръка в Египет е евтина. Чувам, че можеш да си купиш стотици роби.

Хеликаон поклати глава.

- Не искам повече дворци, Одисей. - Главоболието се влоши и той разтри очи.

- Жалко, че Фаедра не е царска щерка - продължи Одисей. - Ето това е жена, която може да зарадва сърцето на всеки мъж.

- Тя има много достойнства.

- Но ти не я обичаш?

Хеликаон сви рамене.

- Не зная какво точно означава това, приятелю. Как да разбера?

Одисей обви кърпата около раменете си и изпъна гръб, за да се разкърши.

- Помниш ли как се упражняваше с дървени мечове? Всички движения, парирането, контраатаките, правилното разположение на краката и усилието винаги да си в равновесие?

- Разбира се. Ти беше суров учител.

- И си спомняш първия път, когато се озова в истинска битка, в която се проливаше кръв, а във въздуха се носеше страхът от смъртта?

- Да.

- Движенията са същите, но разликата е по-голяма от Великата зеленина. И с любовта е така, Хеликаон. Можеш да прекараш много време с една курва, да се смееш и да изпиташ истинско удоволствие. Но когато те удари любовта… ех, разликата е огромна. Ще чувстваш по-голяма радост от докосването на ръката й и от усмивката й, отколкото от сто страстни нощи, с която и да е друга. Небето ще е по-синьо, слънцето - по-ярко. Ах, тази нощ Пенелопа ми липсва…

- Сезонът почти свърши и ще се прибереш у дома за през зимата.

- Да, нямам търпение.