Аманда Хокинг: Разкъсана

— Довери ми се, той няма да им липсва. А аз предпочитам да бъда с теб — отвърнах с усмивка.

Мат тръсна глава, неспособен да реши как трябва да приеме всичко това. Знаех, че у него надделяваше недоверието му към Рис и желанието му да го изхвърли от къщата и затова още повече се възхищавах на умението му да се владее.

— Бих искал да бъдеш честна с мен — каза.

— Не мога да бъда по-честна от това.

Когато Рис се върна от банята, Мат се отдръпна леко назад и го погледна с недоверие.

— Нямате никакви семейни снимки — отбеляза Рис, оглеждайки стаята.

Това беше вярно. Домът ни по принцип беше лишен от всякаква украса, но семейните снимки в частност бяха табу. Особено за Мат, който не беше особено привързан към нашата… тоест, неговата майка.

Все още не бях обяснила на Рис, че майка му е лунатичка, която държаха заключена в психиатрична клиника. Такива неща трудно се съобщават, особено на някой толкова впечатлителен като Рис.

— Да, така е — отвърнах, опитвайки се да сменя темата, след което станах на крака. — Пътувахме през цялата нощ. Ужасно съм уморена. А ти, Рис?

— Ъ-ъ, да, мисля, че и аз съм уморен. — Рис изглеждаше леко озадачен от думите ми. Въпреки че не беше мигнал, изобщо не изглеждаше отпаднал.

— Трябва малко да поспим и после ще можем да говорим пак.

— О! — Мат се изправи бавно. — Значи и двамата ще спите тук? — Той погледна неуверено към Рис и след това към мен.

— Да — кимнах аз. — Той всъщност няма къде другаде да отиде.

— О! — Мат очевидно не беше съгласен, но се боеше, че ако изрита Рис, аз ще тръгна след него. — Рис, мисля, че би могъл да спиш в моята стая, засега.

— Наистина ли? — Рис се опита да прикрие вълнението си, че ще бъде в стаята на Мат, но то беше очевидно.

Мат ни показа несръчно стаите ни. Моята си беше същата. Всичките ми неща си стояха така, както ги бях оставила преди седмици. Докато се настанявах, слушах Мат и Рис да говорят в коридора. Рис го разпитваше за най-банални неща, с което досаждаше на Мат и го караше да се чувства неловко.

Когато Мат влезе в стаята ми, приключил най-сетне с Рис, аз вече бях облякла любимата си пижама, която беше топла и удобна.

— Уенди, какво става? — прошепна Мат. Той влезе и затвори вратата след себе си, сякаш Рис беше някакъв шпионин. — Кое е това момче наистина? И къде беше?

— Не мога да ти кажа какво се случи. Не можеш ли просто да бъдеш щастлив, че съм тук и съм в безопасност?

— Не, всъщност не мога. — Мат поклати глава. — На това момче нещо му има! Него всичко го изненадва!

— Той е изненадан най-вече от теб — поправих го аз. — Нямаш представа колко вълнуващо е всичко това за него.

— В нещата, които ми казваш, няма никаква логика! — Мат прокара ръка през косата си.

— Наистина трябва да поспя и си давам сметка, че ти се струпа много на главата. Разбирам го. Защо просто не се обадиш на Маги? Нека да знае, че съм в безопасност. Аз ще си почина малко, а в това време ти ще можеш да премислиш нещата, които ти казах.

Виждайки, че няма да може да изкопчи нищо повече от мен, Мат се предаде.

— Добре. Но по-добре си помисли дали не трябва да ми кажеш какво наистина става тук. — Сините му очи бяха станали сурови.

— Добре — съгласих се аз и свих рамене. Щях да си помисля, но нямаше да му кажа нищо.

— Радвам се, че си у дома — рече Мат по-меко.

Той свали гарда си за момент, разкривайки колко ужасно е било всичко за него. Зарекох се никога повече да не изчезвам така от живота му. Приближих се и го прегърнах силно.

След като ми каза лека нощ, той ме остави сама в стаята и аз пропълзях в познатия комфорт на моето двойно легло. Бях спала в спалня с кралски размери във Фьоренинг, но по някаква причина в моето далеч по-тясно легло ми беше много по-хубаво. Сгуших се дълбоко под завивките, успокоена, че отново съм в един познат и разумен свят.

Винаги бях имала усещането, че не се вписвам в моето семейство, въпреки предаността на Мат към мен. Майка ми едва не ме беше убила, когато бях на шест, твърдейки, че съм чудовище и че не съм нейна дъщеря.

И излиза, че е била права.

Преди месец бях открила, че съм подменена — тоест дете, което е било сменено тайно с друго дете. В моя случай аз съм била сменена при раждането ми с Рис Дал. Беше се оказало също, че съм трил . Триловете всъщност са обаятелни измамници, притежаващи известни свръхсили. По същество аз съм трол, но не от онези страховити зелени малки чудовища, както бихте си помислили. Аз съм с нормален ръст и съм доста привлекателна. Подмяната на бебета е стара традиция в културата на Трил, която датира от векове. Целта на този обичай е да бъде осигурено най-доброто възможно детство на потомството на Трил.