Роджър Зелазни - Сборник Хрониките на Амбър

— Благодаря ти, Чък. Синхронът ти се е подобрил значително.

— Размазахме обединените сили на Хаоса на пух и прах — отвърна ми той.

Открих чисти дрехи в сребристо, черно, сиво и бяло. После ги занесох в покоите на Джърт. Предстоеше ми дълъг разказ.

Разходихме се по някои от малко използваните пътища, преминахме през Сенките и след известно време достигнахме мястото, където се бе състояла последната битка за Лабиринта. Полето се бе възстановило през изминалите години. Следите от ужасния сблъсък бяха заличени до неузнаваемост. Коруин стоя дълго време, загледан в местността, без да пророни и дума. После се обърна към мен и каза:

— Ще имаш доста работа. Няма да ти е леко, докато успееш да поставиш всичко по предишните му места и да възстановиш баланса.

— Така си е.

— Мислиш ли, че ще можеш да уталожиш местните страсти за известно време?

— Така съм намислил — казах аз. — Поне няма да се откажа лесно.

— Това е всичко, което се иска от всеки от нас. Добре. Рандъм естествено ще трябва да научи какво се е случило. Не знам как ще приеме новината, че именно ти си станал капитан на противниковия отбор, но с времето ще свикне.

— Поздрави го от мен и предай поздравите ми и на Бил Рот.

Коруин кимна.

— И успех — казах аз.

— Все още има цял куп неразгадани мистерии. Ще ти се обадя, щом науча нещо повече.

Той се приближи до мен и ме прегърна.

— Сега настъпи този твой пръстен и ме прати чак в Амбър.

— Вече съм го настъпил — отвърнах му аз. — Довиждане.

— … и здравей — каза той от края на изгрялата дъга.

Обърнах се бавно и поех по дългия обратен път към Хаос.