Дейвид Фарланд - Вълчето братство

Габорн вдигна грейналите си очи към Йоме.

— Онзи ден ти ме попита дали баща ми е довел водни чародеи за годежа ни, а ето че сега Хиърдън ме изненадва със свои.

Йоме се ухили като дете и стисна ръката на Мирима.

Мирима зяпна удивена рибите. Беше чувала приказки за древна риба, обитаваща горните течения на Вий, за вълшебна риба, която никой човек не можел да улови. Чудеше се какво правят тези риби.

— Но дори да ги закрилят Силите, с какво могат те да са ни от полза? — попита Йоме. — Не можем да говорим с тях.

— Вярно, не можем — съгласи се Бинесман. — Но Габорн може да ги слуша. — Габорн го погледна, като че ли изненадан, че Земният пазител го смята за способен на такъв подвиг. — Използвай Земния взор — прикани го Бинесман. — Той е точно за това.

Няколко момчета бяха донесли рибарски мрежи, други държаха копия и лъкове с надеждата, че ще похапнат тлъста есетра, ако кралят позволи. Изглеждаха доста натъжени от възможността да ги лишат от толкова вкусен пир.

Сега, след като слънцето се беше издигнало малко по-високо и мяташе коси лъчи към водата, Мирима успя съвсем ясно да види черните гърбове на грамадните есетри. Кръжаха близо до повърхността, перките им бляскаха през водата, и плуваха на странни фигури. Някой случаен наблюдател щеше да помисли, че кръжат на повърхността като сьомги, готвещи се да си хвърлят хайвера.

— Какво ли е станало с водата тук в рова, откакто започна това? — запита се на глас Габорн.

— Нивото на рова се вдига — каза Бинесман. — Според мен тази сутрин се е вдигнало поне с една стъпка. — Слезе до ръба и топна пръстите си. — А водата е станала много по-чиста. Утайката се сляга към дъното.

Една от рибите описа лениво „S“, после се гмурна и се издигна отново, просто ей така, като за да сложи точката в края, след което зацепи през знака. Габорн го проследи с пръст.

— Виж — посочи му Бинесман. — Ей онази прави руни на защита.

— Виждам я. Обикновена водна руна, баща ми ме е учил на нея като дете. От какво според теб търсят защита?

— Не знам — отвърна Бинесман, втренчен съсредоточено във водата, сякаш искаше да намери отговора в окото на есетрата. — Защо не ги попиташ?

— След малко — обеща Габорн. — Не съм опитвал Земния си взор на животно. Нека първо помисля.

Покрай тях избръмчаха тъмнозелени водни кончета. Мирима и Йоме гледаха смълчани, хванати за ръце. Очите им следяха руните, изписвани от рибите… Забелязаха, че всяка от есетрите си е избрала място, чисто от тръстики и лилии.

Междувременно Габорн и Бинесман взеха да обсъждат смисъла на руните. Една от есетрите продължи да описва по водата руни на защита недалече от няколкото стръка папур. Според Габорн друга чертаеше руни на чистота — руни, които трябваше да прочистят водата. Трета рисуваше руни, които според Бинесман трябваше да са руни на цяр. И все така, без да спират.

Малко по-нататък една от рибите се гмуркаше в дълбините на рова и чертаеше руни, които нито Габорн, нито Бинесман бяха виждали. Дори Габорн, крал, отраснал в Дворовете на прилива, където водните магьосници бяха нещо обичайно, не можеше да разгадае предназначението на всички руни. Но Бинесман подхвърли предположението, че руната може би трябва да охлади водата.

— Мислиш ли, че наистина е изстинала? — прошепна Йоме на Мирима.

— Ще видя — каза Мирима, слезе и също топна пръсти във водата, въпреки че никой друг по брега не смееше. Бинесман беше прав. Водата беше студена, студена и чиста като в най-дълбоките планински езера. А нивото наистина се беше покачило.

Мирима погледна към Йоме и каза:

— Замръзва!

Габорн слезе на един голям плосък камък близо до Мирима, наведе се над гладката като стъкло повърхност и започна да чертае руни — най-обикновени деветки, означаващи закрила. Повтаряше фигурите на есетрата.

Една от грамадните есетри доплува до него, точно под ръката му, и тъмносиният й гръб почти го докосна. Хрилете й се разширяваха и свиваха ритмично, докато рибата го гледаше — следеше пръстите му, сякаш са нещо за ядене. Беше възбуждащо близо до Мирима.

— Точно така. Ще те закрилям, ако мога — прошепна Габорн на рибата. — Кажи ми от какво се боиш?

Продължи да рисува руни във водата, като се взираше в очите на рибата и в собствения си ум. После се намръщи, сякаш това, което виждаше, го смути.

— Виждам мрак във водата — промърмори той. — Виждам мрак и вкусвам метал. Усещам… задушаване. Вкусвам… метал. Идва нещо… червено.

Младият крал изведнъж замълча, сякаш беше престанал да диша. Очите му се подбелваха.