Кристин Кашор - Огнена

Лорд Брокър сграбчи Арчър за ръката и се взря в очите му да го усмири. После се затъркаля към вратата и я затвори, загърбвайки свадата.

Арчър погледна колебливо Файър. Тя въздъхна, най-сетне простила на упорития си приятел и на упорития му осиновител. Кавгите им, колкото и да я тормозеха, извираха от кладенците на две много големи сърца. А и бяха само шумотевица.

Остави котенцето на пода и се изправи. Улови Арчър за ръката, както бе направил баща му. Отрезвен, Арчър погледна сплетените им ръце. Притисна пръстите й към устните си, целуна ги и заразглежда дланта й, сякаш я вижда за пръв път.

— Ще си събера багажа — каза Файър. — Уведоми ме кога тръгваме.

Надигна се на пръсти да го целуне по бузата, но той я изпревари и я целуна нежно по устните. Тя не му попречи, ала след миг се отдръпна и излезе от стаята.

Конят на Файър — още един подарък от Кансръл — се казваше Смол. Беше го избрала, защото имаше белезникава, раздърпана козина и понеже я следваше тихо напред-назад от другата страна на оградата в деня, когато Кътър бе изложил животните си за продан.

Другите коне или не й обръщаха внимание, или се плашеха от нея, блъскаха се и риеха земята. Смол се придържаше на безопасно разстояние от разбунения табун. Подтичваше до Файър, спираше, когато тя спираше, примигваше обнадеждено срещу й, а отдалечеше ли се от оградата, я чакаше да се върне.

— Казва се Смол — обясни Кътър, — защото мозъкът му е колкото грахово зърно. На нищо не успях да го науча. А и не е красавец.

Кътър снабдяваше Кансръл с коне и с чудовища от черния пазар. Живееше в западната част на Големите сиви планини и веднъж годишно излагаше стоката си за продан из цялото кралство, пренасяйки я в големи каруци, покрити с чергила, Файър не го харесваше. Той не се отнасяше добре с животните. Имаше широки и увиснали бърни, а насочеше ли противния си собственически поглед към нея, винаги й се приискваше да се свие на невидимо кълбо.

Освен това грешеше за Смол. Файър знаеше как гледат глупаците и какъв е досегът с ума на празноглавите — хора и животни — и разбираше, че Смол не е като тях. Забеляза и как жребецът се разтреперва и отстъпва назад, когато Кътър го наближи, и как треперенето спря, щом тя го докосна и го поздрави шепнешком. Файър бе свикнала да я желаят заради красотата й, но не бе свикнала да се нуждаят от нежността и.

Когато Кътър и Кансръл се отдалечиха за малко, Смол изпъна врат над оградата и облегна муцуна на рамото й. Тя го почеса между ушите и той изпръхтя доволно в косата й. Файър се засмя и в сърцето й се отвори врата. Явно съществуваше любов от пръв поглед; или поне любов от първо пръхтене.

Кътър й каза, че не е с всичкия си, а Кансръл се опита да я придума да вземе красива черна кобила, която подхождаше на нейната ослепителна красота. Ала тя поиска Смол и Кътър й го докара след три дни. Тресеше се от ужас, защото жестокият Кътър го бе вкарал в една каруца с планинския лъв, купен от Кансръл. Делеше ги единствено разнебитена дървена преграда. Смол слезе от каруцата разпенен и цвилещ, а Катър го шибна с камшика си и го нарече страхливец.

Файър се спусна към коня си, задавена от яд, и впрегна цялата си нежност и спокойствие, за да утеши ума му. А на Кътър обясни с думи, каквито никога не използваше, какво мисли за отношението му към животните.

Кътър се засмя й и каза, че гневът подчертава очарованието й — допусна, разбира се, огромна грешка, защото никой, отличаващ се с известна интелигентност, не дръзваше да се отнася непочтително към лейди Файър в присъствието на баща й. Файър бързо дръпна Смол настрани, защото знаеше какво ще последва. Първо Кансръл принуди Кътър да падне ничком и да се извини през сълзи. После го накара да се гърчи от болка, причинена от въображаеми рани. Накрая премина към истинското наказание — започна да го рита в слабините спокойно, отмерено, докато прецени, че Кътър е разбрал.

Междувременно Смол притихна още щом Файър го погали, и оттогава правеше всичко, за което тя го молеше.

Днес тя стоеше до коня, облечена топло, за да се предпази от утринния хлад. Арчър дойде при нея и й протегна ръка. Тя поклати глава и се хвана с една ръка за ръба на седлото. Яхна коня, стиснала зъби, за да не простене от болка.

Имаше само седем дни за почивка и ръката й, изтръпнала сега, след ездата щеше да я заболи не на шега. Но бе решена да не позволява да я третират като инвалид. Изпрати лъчезарно чувство към Смол, нежна молба да препуска гладко. Това бе още една причина със Смол да си подхождат толкова — той имаше топло, възприемчиво съзнание.