Кристин Кашор - Огнена

Арчър и стражите му я обграждаха като стена, когато минаваха край войниците. Арчър яздеше толкова близо, че левият й крак докосваше неговия, Файър бе свела очи, но усещаше погледите на войниците върху тялото си. Беше изтощена, ранената ръка я болеше, държеше обаче съзнанието си нащрек и сновеше през мислите на всеки срещнат, търсейки неприятности. Търсеше и краля и брат му и отчаяно се молеше да не ги намери.

Сред войниците имаше и жени, ала не много. От време на време дочуваше тихо подсвиркване или стон. Чуваше и разправии, мъжете се счепкваха понякога, но никой не я заплаши.

Наближиха насипа пред подвижния мост на Роен. Файър се раздвижи, вдигна очи и ненадейно изпита благодарност, задето войниците са тук. Знаеше, че на юг от Малките сиви планини грабливите птици понякога летят на ята и забележат ли гъсто населено място, започват да кръжат над него, дебнейки, но никога не бе виждала такова нещо. Чудовищата сигурно бяха двеста — яркоцветни петна на фона на оранжево-розовия кръгозор — високо в небето, където само най-късметлийските стрели можеха да ги достигнат. Писъците им я вледеняваха. Ръката й опипа краищата на шала да провери дали някой кичур не се е изплъзнал, защото откриеха ли коя е, птиците щяха да забравят за съществуването на човешката армия. Всичките щяха да се нахвърлят върху нея.

— Не се бой, скъпа — прошепна й Арчър. — Да побързаме. След малко сме вътре.

В закрития двор на крепостта на кралица Роен Арчър я подхвана, докато слизаше — по-скоро падаше — от седлото на Смол. Файър залитна между приятеля си и коня, успя да се задържи на крака и си пое дъх.

— Вече си в безопасност — прегърна я Арчър през рамо. — Ще си отдъхнеш преди вечерята.

Файър кимна немощно.

— Трябва му нежна ръка — успя да каже на мъжа, поел поводите на Смол.

Едва погледна момичето, което я отведе в стаята й. Арчър бе там — нареди на войниците си да бдят пред вратата и предупреди момичето да внимава с ръката й.

Арчър излезе, а момичето помогна на Файър да седне на леглото, да се съблече и да развърже шала. После Файър се строполи върху възглавниците. Не забеляза как момичето се втренчва ококорено в нея и докосва смаяно ярката й коса, защото вече бе заспала.

Когато се събуди, в стаята й горяха свещи. Дребна жена в кафява рокля ги палеше една по една. Файър различи ума на Роен — буден и топъл. Жената се обърна с лице към нея и Файър разпозна тъмните й очи, красивите й устни и белия кичур, който разделяше на две половини дългата й черна коса.

Роен остави свещта и седна в края на леглото й. Взря се в измореното лице на Файър и се усмихна.

— Добра среща, лейди Файър.

— Добра среща, кралице.

— Говорих с Арчър — каза кралицата. — Как е ръката ти? Гладна ли си? Да вечеряме сега, преди синовете ми да пристигнат.

Синовете й…

— Не са ли пристигнали вече?

— Още са отвън с Четвърти полк. Бриган предава командването му на капитаните си и ги изпраща на изток. Потеглят още тази нощ и, както разбирам, приготовленията са безкрайни. Трети полк ще пристигне тук след ден-два. Бриган ще тръгне с тях към Кралския град, за да изпроводи Наш до двореца му, а после ще ги поведе на юг.

Кралския град. Намираше се в зелената долина, където Крилатата река се вливаше в Зимното море. Дворецът на краля от блестящ черен камък се издигаше над водите. Хората разказваха, че градът е красив и е средище на изкуствата, медицината и науката, Файър не бе стъпвала там от малка. Не го помнеше.

Тръсна глава да се опомни от сънищата наяве.

— Ще тръгне с тях? — попита замаяно тя. — С кого?

— Бриган прекарва еднакво време с всеки полк — обясни Роен и потупа Файър по крака. — Хайде, скъпа. Ела да вечеряш с мен. Искам да чуя какъв е животът отвъд Малките сиви планини и сега ни се открива възможност да поговорим. — Кралицата се изправи и взе свещта си от масата. — Ще изпратя някой да ти помогне.

Роен излезе бързо от стаята и затвори вратата. Файър измъкна крака изпод завивките и простена. Помечта за деня, когато ще отвори очи и ще раздвижи ръка без безкрайната болка.

Файър и Арчър вечеряха с Роен на малка маса в дневната й. Роен бе живяла в крепостта, преди да се омъжи за крал Накс, и се бе върнала в нея след смъртта му. Високи стени заобикаляха непретенциозния дворец, имаше просторни конюшни, наблюдателни кули и вътрешни дворове, свързващи работните помещения с жилищните. Крепостта бе достатъчно голяма, та в случай на обсада хората от околните градове да се съберат зад стените й. Роен я управляваше със здрава ръка и помагаше на северните лордове, които се застъпваха за мира. Стражи, храна, оръжия — Роен им предоставяше всичко необходимо.