Кристин Кашор - Огнена

След миг Арчър блъсна вратата и я задържа широко отворена, за да мине баща му. Влязоха заедно, говорейки. Арчър размахваше гневно лъка си.

— Полудял ли е стражът на Трилинг да го напада сам? — горещеше се той.

— Сигурно е нямал избор — каза Брокър.

— Хората на Трилинг винаги прибързват.

— Интересно, синко! Точно ти да ги обвиняваш в припряност! — развесели се Брокър.

— Аз прибързвам с думите, татко, не със сабята. — Арчър погледна към Файър и заспалото котенце. — Как се чувстваш, скъпа?

— По-добре.

— Нашият съсед Трилинг… Вярваш ли му?

Трилинг бе един от не особено глупавите мъже, с които Файър се срещаше често. Съпругата му я бе наела да обучава момчетата им не само на музика, но и как да пазят ума си от чудовищата.

— Никога не ми е давал повод да се усъмня — отговори тя. — Какво се е случило?

— Намерил двама мъртви в гората си — обясни Арчър. — Единият е неговият собствен страж, а другият за съжаление е непознат. По телата им има синини и рани от нож, все едно са се били, но всъщност и двамата са убити от стрели. Стражът на Трилинг е прострелян отдалеч в гърба, а непознатият — отблизо в главата. И двете стрели са изработени от светло дърво като онази, убила твоя бракониер.

Умът на Файър заработи трескаво да осмисли чутото.

— Стрелецът ги е нападнал, докато са се биели, застрелял е стража на Трилинг отдалеч, а после е убил непознатия.

Лорд Брокър прочисти гърло.

— Изглежда доста лично убийство. Ако предположим, разбира се, че стрелецът и непознатият са били сподвижници. Нищо чудно нашествениците, наводнили горите ни напоследък, да са от една клика. Непознатият е имал тежки рани от нож по краката. Дори да не са били смъртоносни, нямало е начин как стрелецът да го отведе със себе си след смъртта на стража. Не е изключено стрелецът да е убил стража на Трилинг, за да защити другаря си. После обаче е осъзнал невъзможността да го спаси и е решил да убие и него.

Файър сбърчи замислено чело и погали разсеяно котенцето — чудовище. Ако стрелецът, бракониерът и новият мъртъв странник наистина са свързани, значи задачата на стрелеца е била да разчисти следите, та никой да не може да отговори на въпросите защо са дошли тук. Стрелецът очевидно си вършеше добре работата.

Арчър се взираше в пода и барабанеше по твърдите дъски с върха на лъка.

— Отивам в крепостта на кралица Роен — обяви замислено той.

— Защо? — изгледа го остро Файър.

— Ще я помоля да ми даде още войници. Ще поговоря и с шпионите й. Кралицата сигурно ще знае дали нашествениците имат нещо общо с Майдог или с Джентиан. Трябва да разбера какво става в гората ми, Файър, и да заловя този стрелец.

— Идвам с теб — заяви Файър.

— Не — отсече Арчър.

— Идвам.

— Не. Не можеш да се защитаваш. Не си в състояние дори да яздиш.

— Стига се за един ден. Изчакай една седмица да се възстановя, за да дойда с теб.

Арчър вдигна ръка и й обърна гръб.

— Губиш си времето. Защо изобщо бих ти позволил да ме придружиш?

Понеже Роен винаги се държи твърде мило с мен, когато посещавам крепостта й, прииска й се да му отвърне. Защото Роен е познавала майка ми. Защото е силна жена и уважението й ме утешава. Роен не ме желае или ако ме желае, не е същото.

— Защото — изрече гласно Файър — Роен и шпионите й ще разпитват какво се е случило, когато бракониерът ме простреля, и какво съм успяла да доловя в съзнанието му. И защото — добави тя, щом Арчър понечи да възрази — ти не си ми нито съпруг, нито баща. На седемнадесет съм, имам свои коне и свои пари и решавам самостоятелно къде да ходя и кога. Нямаш право да ми забраняваш.

Арчър стовари върха на лъка си върху пода, но лорд Брокър се засмя.

— Не спори с нея, момче. Търсим информация, ще сглупиш, ако не се възползваш от чудовищните й сили.

— Пътищата са опасни — просъска Арчър.

— Тук също е опасно — отвърна Брокър. — Нима твоят лък не е най-добрата й защита?

— Най-добре защитена е вътре, в залостената си къща.

Брокър насочи стола си към вратата.

— Тя има малцина приятели, Арчър. Жестоко е да отидеш при Роен без нея.

Файър усети, че е притиснала котенцето до гърдите си, сякаш го предпазва от нещо. От това как двамата мъже се счепкаха, обсъждайки решенията й, дори чувствата й. Внезапно я изпълни налудничавото желание косматото зелено същество в ръцете й да е нейно бебе, да го прегръща, да го обича и то да я спасява от хората, които не я разбират. Порица се яростно за глупостта си. „Не си го и помисляй! Защо му е на света още един крадец на мисли?“.