Кристин Кашор - Огнена

Само че Кансръл се задоволявал само с разточителни удоволствия. Отегчил се, искал все повече жени, повече пиршества, вино и деца от двореца да разнообразяват досадата от жените. И опиати. Накс не му отказвал; бил като черупка, поместила съзнанието на Кансръл и откликваща на желанията му с утвърдително кимване.

— Но ти си ми казвал, че в крайна сметка опиатите са унищожили Накс — напомни му Файър. — Щеше ли да устои кралят, ако не бяха наркотиците?

— Навярно — кимна нехайно Брокър. — Кансръл, мътните го взели, никога не губеше присъствие на духа, макар и с отрова във вените, но Накс ставаше раздразнителен, параноичен и необуздан. И по-отмъстителен от всякога.

Той замълча, вперил празен поглед в безполезните си крака. Файър задържа чувствата си дълбоко в себе си, за да не го потиска с любопитството си. Или със съжалението си; съжалението й не биваше никога да го досяга.

След миг той вдигна очи и срещна нейните. Усмихна й се бегло.

— Справедливо е да се твърди, че Накс нямаше да обезумее, ако не бяха опиатите. Но според мен те бяха неизбежни като всичко останало. Най-силният опиат за съзнанието на Накс бе самият Кансръл. Хората виждаха какво се случва — как Накс наказва почтени люде, а се съюзява с престъпници и пилее парите в съкровищницата. Приятелите на баща му започнаха да оттеглят подкрепата си, докато амбициозни лордове от рода на Майдог и Джентиан съзаклятничеха и обучаваха войски, уж за собствена защита. И кой би могъл да вини планинските лордове в такива неспокойни времена? Извън Кралския град нямаше закони, защото Накс не си правеше труда да ги налага. Пътищата станаха опасни, само лудите и най-отчаяните се движеха по подземните тунели, разбойници и бандити никнеха навсякъде, черният пазар процъфтяваше. Дори пикийците надигнаха глава. Досега междуособните боричкания им стигаха, но изведнъж решиха да се възползват от беззаконието в Делс.

Файър знаеше историята; знаеше своята история. Кралство, осеяно с подземни тунели, пещери и тайни планински проходи не може да търпи безвластие. Има прекалено много убежища за лошите неща.

В Делс започнали да избухват войни, не истински войни с ясно изразени политически опоненти, а хаотични планински войни — съсед срещу съседа, пещерни разбойници срещу имението на беден лорд, съюз от лордове срещу краля. Брокър отговарял за потушаването на размириците из цял Делс. Бил по-добър военачалник, отколкото Накс заслужавал, и няколко години се сражавал храбро. Той и армията обаче били оставени на произвола на съдбата; в Кралския град Кансръл и Накс били заети да си запълват времето с жени и опиати.

Перачка в двореца родила на крал Накс близнаци. После Брокър извършил тайнствената си простъпка и Накс му отмъстил. В деня, когато унищожил военачалника си, Накс нанесъл смъртоносен удар върху всички надежди за порядък в страната. Размирниците се развихрили. Роен родила на Накс още един тъмнокос син на име Бриган. За Делс настъпили отчаяни времена.

Кансръл обичал да се обгражда с отчаяние. Забавлявало го да унищожава и бил ненаситен за забавления.

Изнасилвал малкото жени, които не успявал да прелъсти със силата на красотата или на ума си. Убивал малкото жени, забременели от него. Не искал да се пръкнат бебета — чудовища, да пораснат и да застрашат могъществото му.

Брокър така и не съумя да отговори на Файър защо Кансръл не е убил майка й — фактът си оставаше загадка, но Файър знаеше от опит, че не бива да се надява на романтично обяснение.

Все пак бе зачената във време на необуздан разгул. Кансръл навярно или бе забравил, че е обладал Джеса, или не бе забелязал бременността й — та тя бе най-обикновена дворцова слугиня. Изглежда бе осъзнал бащинството си едва когато детето се родило с толкова смайваща коса, че Джеса го нарекла Файър.

Защо й бе позволил да живее? Файър не знаеше отговора и на този въпрос. Воден от любопитство, той дошъл да я види, вероятно решен да я удуши. Взрял се в лицето й обаче, вслушал се в звуците, които издавала, докоснал кожата й, попил миниатюрната й, недосегаема, съвършена чудовищност и незнайно защо се отказал да я унищожи.

Още като бебе я взел от майка й. Човеците — чудовища имаха прекалено много врагове; искал тя да отрасне в усамотено, безопасно място, далеч от Кралския град. Довел я в своето имение в Северен Делс, където рядко се мяркал. Оставил я на смаяния иконом Донъл и неколцина прислужници и готвачи. „Отгледайте я“, наредил им той.