Кристин Кашор - Огнена

Файър тръгна до него по каменния коридор, окъпан в приглушената сива светлина, процеждаща се през високите прозорци. Подминаха кухнята, трапезарията, стълбището и стаята на постовите. Къщата гъмжеше от народ — прислужници и войници се стичаха отвън и от горния етаж. Срещнатите момичета поздравяваха Брокър, но отбягваха старателно Файър с хладни, затворени съзнания. Както винаги. Половината я мразеха, защото е чудовище и дъщеря на Кансръл, а другите — защото бяха влюбени в Арчър.

Файър се отпусна доволно в мекия стол в библиотеката на Брокър и заотпива от чашата с вино, която една недружелюбна прислужничка й връчи. Брокър застана срещу нея и сивите му очи се взряха изпитателно в лицето й.

— Ще те оставя сама, скъпа, ако искаш да подремнеш.

— По-късно може би.

— Откога не си спала добре?

Единствено с Брокър не се свенеше да споделя болките и умората си.

— Не помня. Не ми се случва често.

— Има хапчета за сън.

— Зашеметяват ме и оглупявам от тях.

— Тъкмо дописах историята на военната стратегия в Делс. Ще ти я дам, ако пожелаеш. Хем ще те приспива, хем ще поумнееш и ще станеш непобедима.

Файър се усмихна и отпи от горчивото делсийско вино. Ръката й не туптеше толкова болезнено в удобния стол, в уютната тъмна стая, пълна с книги, и тя не повярва, че историята на Брокър ще я приспи. От него бе научила всичко, което знаеше за армиите и войната; той никога не я отегчаваше. Преди двайсетина години, през най-цветущия период на стария крал Накс, Брокър бил най-блестящият военачалник в Делс. До деня, когато крал Накс го заловил и раздробил краката му — не ги счупил, раздробил ги, като осмина се редували да го налагат с млатило. После го изпратил полумъртъв вкъщи при съпругата му Алис в Северен Делс.

Файър не знаеше с каква ужасна простъпка е заслужил наказанието си Брокър. Арчър също не знаеше. Бяха го осакатили, преди те да се родят, и Брокър никога не засягаше темата. Всъщност раните били само началото. След година-две, когато Брокър що-годе се възстановил, крал Накс, чийто гняв все още не бил укротен, избрал най-свирепия затворник от тъмниците си и го изпратил на север да доотмъсти на Брокър, наказвайки съпругата му. Затова Арчър бе с кафяви очи, със светла коса, красив и висок, а Брокър — сивоок, тъмнокос и неугледен. Лорд Брокър не бе истинският баща на Арчър.

Някъде, в други времена, историята на Брокър щеше да е стъписваща. Не и в Кралския град, не и през дните, когато крал Накс управлявал, изпълнявайки прищевките на най-приближения си съветник Кансръл.

Брокър прекъсна мрачните й мисли.

— Преживяла си, разбирам, рядкото удоволствие да те простреля мъж, който не се е опитвал да те убие. По-различно ли е усещането?

Файър се засмя.

— Никога не са ме прострелвали по-приятно.

Брокър се разкикоти и я погледна с топлите си сиви очи.

— Хубаво е, че успях да те разсмея. Болката по лицето ти изчезна.

Винаги успяваше да я разсмее. Ведрото му настроение я утешаваше, особено в дните, когато Арчър бе мрачен. А това бе забележително, понеже всяка минута от живота му бе изпълнена с болка.

— Брокър… Би ли могло да е различно?

Той наклони объркано глава.

— Имам предвид Кансръл — уточни тя. — И крал Накс. Дали отношенията им можеха да се стекат другояче? Не толкова пагубно за Делс.

При споменаването на Кансръл лицето на Брокър посърна.

— Бащата на Накс бе приличен крал — подхвана той. — А бащата на Кансръл му беше ценен съветник. Но, скъпа, Накс и Кансръл бяха съвсем други. Накс не наследи силата на баща си, а ти знаеш отлично, че Кансръл не бе наследил нито капка от добронамереността на баща си. Двамата отраснаха заедно от малки и когато Накс се възкачи на престола, Кансръл бе живял в главата му, откакто се помни. О, Накс имаше добро сърце, сигурен съм, понякога го виждах, но беше и ленив и охотно преотстъпваше мисленето на другите. Кансръл се нуждаеше тъкмо от такава пролука. Накс нямаше никакъв шанс — поклати глава Брокър с поглед, зареян в спомените. — От самото начало Кансръл използваше Накс, за да получава всичко желано, а Кансръл преследваше единствено собственото си удоволствие. Беше неизбежно, скъпа — отново насочи очи към нея той. — Под опеката на Накс и Кансръл кралството бе обречено на гибел.

Гибел, Файър знаеше, защото Брокър й бе разказвал, как лека-полека, стъпка по стъпка, младият крал Накс бе опустошил кралството. Всичко започнало с жени и пиршества и това не било чак толкова зле, защото Накс се влюбил в чернокоса девойка от Северен Делс на име Роен и се оженил за нея. Родил им се син — красиво, смугло момче; нарекли го Наш. Въпреки нехайството на краля поданиците му живеели сравнително спокойно.