Мариса Мейър - Синдер

— Но какво ще направи с Каи? — прекъсна я Синдер. — Левана вече спечели. Каи почти направо каза, че ще й даде всичко, което поиска. Какво значение има сега?

— Той опита да я свали от трона! Вие не познавате кралицата, нейната злоба. Това тя никога не ще му прости. Трябва да предам съобщение до него, до някой в двореца. Той трябва да знае, че тя си има кроежи.

— Кроежи ли? Какви кроежи?

— Да стане императрица! Щом поеме контрола над Републиката, тя възнамерява да започне война с останалата част от Земята. И тя може да го направи — нейната армия… тази армия… — Тя потрепери, и сви глава в раменете си, сякаш някой я беше зашлевил.

Синдер поклати глава.

— Каи не би го допуснал.

— Това няма значение. Веднъж да стане императрица, той повече няма да й е нужен.

Кръв нахлу в ушите на Синдер.

— Вие си мислите. Но тя трябва да е глупачка, ако опита да го убие. Всички ще знаят, че тя го е направила.

— Лунитяните подозират, че тя е убила кралица Чанари и принцеса Селена, но какво могат да направят по въпроса? Дори и да мислят за бунт, щом се озоват край нея, тя промива умовете им отново в подчинение.

Синдер потърка челото си.

— Той ще го обяви тази вечер на бала — промърмори тя на себе си. — Ще обяви намерението си да се ожени за нея. — Сърцето й препускаше, а мислите се разливаха в мозъка й.

Левана знаеше, че той е правил разследване за принцеса Селена. Тя ще го убие. Ще поема властта над Републиката. Ще започне война срещу… срещу цялата планета.

Тя стисна глава — светът се завъртя около нея.

Трябваше да го предупреди. Не може да го остави да направи обявлението си.

Можеше да му изпрати съобщение, но какви бяха шансовете да го прочете на бала?

Балът.

Синдер погледна към грозните си дрехи. Празният глезен. „Роклята на Пеони. Старият крак, който Ико е запазила. Копринените ръкавици.“

Тя кимна с глава, преди да се опомни на какво се съгласява. Улови се за рафтовете и се изправи.

— Ще отида — измърмори тя. — Ще го намеря.

— Вземете чипа — подкани я момичето от екрана. — В случай, че се наложи да се свържем. И моля, не им казвайте за мен. Ако господарката някога научи…

Без да я дочака да свърши, Синдер се наведе и дръпна чипа от изхода. Екранът почерня.

Когато Синдер се намъкна в копринената рокля, сякаш отровен бръшлян се опря върху кожата й. Тя погледна сребърния корсаж с деликатната дантела, широките поли, малките перли и й се прииска да се смали в роклята и да изчезне. Тази рокля не беше нейна. В нея тя беше измамник шарлатанин.

Странно, но това че беше набръчкана като лицето на някой старик, я накара да се почувства по-добре.

Тя взе старото стъпало от рафта — малкото, ръждясало краче, с което се беше събудила след операцията. Тогава беше едно объркано, необичано от никого единайсетгодишно момиче. Беше се зарекла никога повече да не го слага, но точно сега то беше толкова ценно за нея, сякаш бе направено от чист кристал. А освен това беше толкова малко, че щеше да се побере в ботушките на Пърл.

Синдер седна на стола и взе една отвертка. Това беше най-бързото поставяне, което беше правила досега; стъпалото беше по-малко и по-неудобно, отколкото си мислеше, но не след дълго отново беше на два крака.

Копринените ръкавици бяха толкова фини, толкова деликатни, толкова тънки, че тя се страхуваше да не ги закачи на някой стърчащ болт. Поне и те бяха покрити с мазни петна и довършваха оскърблението.

Синдер беше ходещо бедствие и го знаеше. Щеше да има късмет, ако изобщо я пуснат на бала.

Но с това щеше да се оправя после, когато се добере дотам.

Асансьорът беше празен. Когато стигна паркинга, тя се спусна към изоставената кола. Ботите чаткаха тромаво по циментовия под, докато тя гледаше да не се спъне с твърде малкото стъпало и да не си изкълчи глезена. Усещаше, че е закачено несигурно на крака й. Тъй като нямаше време да го върже с електрическата нервна система, сега имаше усещането, че влачи със себе си преспапие. Опита се да не му обръща внимание. Мислеше си за Каи и съобщението, което той трябваше да направи тази вечер.

Стигна тъмния ъгъл на гаража, цялата обляна в пот от усилието, но знаеше, че ще стане дори по-лошо, щом излезе навън в неумолимата градска влажност. Колата пред нея беше затисната от двете страни от два зализани кораба с подчертан хромов блясък. Ужасната оранжева боя беше приглушена от мъждивата светлина в гаража. Не й беше мястото тук на тази кола.