Мариса Мейър - Синдер

Музиката спря и гостите започнаха да аплодират.

Тя се осмели да надникне надолу и видя, че Каи и Левана се разделят — той с рязък поклон, тя с грацията на гейша. Оркестърът засвири отново и цялата зала затанцува.

Синдер проследи лъскавите черни къдрици на кралицата, които се отправиха към стълбището в другия край на салона. Гостите с готовност й правеха път. Тя отново потърси с очи Каи и го откри да върви в обратната посока — към нея.

Затаи дъх и се подаде малко от защитната колона. Сега беше шансът й. Само да погледне нагоре и да я види. Само да дойде при нея. Тя ще му каже всичко, после ще се промъкне навън в нощта и никой няма да узнае, че изобщо е била там.

Тя стисна в юмруци сребърната рокля, докато очите й пробиваха дупки в главата на императора и му заповядваха да вдигне поглед. Вдигни очи! Вдигни очи!

Каи замръзна. На лицето му се изписа леко объркване. Синдер помисли, че е успяла — дали беше използвала дарбата си на лунитянка?

Но тогава до Каи тя видя едно златно петно и един бухнал ръкав обърса ръката му. Дъхът й спря.

Беше Пърл. Тя докосна леко Каи с пръсти по лакътя. Цялата грееше в ослепителни усмивки, а миглите й пърхаха, когато направи реверанс.

Със свит стомах, Синдер потъна обратно до колоната.

Пърл подхвана разговор, а Синдер следеше лицето на Каи, докато пулсът бумтеше в ушите й. Най-напред той се усмихна отегчено, но после последва объркване. Изненада. Несигурно смръщване. Синдер се опита да отгатне думите на Пърл: „Да, аз съм момичето от фестивала тази сутрин. Не, Синдер няма да дойде. Не бихме показали неуважение към това паметно събитие, като позволим на доведената ми сестра — киборг да присъства. О? Вие не знаехте, че тя е киборг?“

Синдер потрепери. Очите й не се отлепяха от двамата. Пърл всичко ще му каже и на нея не й оставаше друго, освен да гледа и да чака ужасния миг, в който Каи ще разбере, че е ухажвал киборг. Нямаше повече да иска да я види, нямаше да поиска да чуе извиненията й. Ще трябва да се препъва след него, опозорена, за да обясни защо е тук.

Някой се покашля и Синдер подскочи, изтръгната от растящата си тревожност така рязко, че едва не си изкълчи глезена. Един от прислужниците, очевидно уморил се да стои неподвижен и безразличен, сега се бе надвесил над нея със зле прикрито отвращение.

— Моля да ме извините — рече той със строгост в гласа. — Трябва да сканирам номера ви.

Синдер инстинктивно отдръпна ръка и притисна китката в стомаха си.

— Защо?

Очите му се стрелнаха към стражите, готови всеки миг да ги призоват, за да я изведат от залата.

— За да се уверя, че сте сред поканените, разбира се — отвърна той. В ръката си държеше малък ръчен скенер.

Синдер прилепи гърба си към колоната. Нервите й бръмчаха.

— Но аз… мислех, че всеки жител на града е поканен.

— Да, наистина, така е. — Мъжът се усмихна, ликуващ, че има възможността да „отпокани“ момичето пред себе си. — Просто трябва да се уверим, че посрещаме само тези, които са отговорили на поканите. Мерки за сигурност.

Синдер преглътна и хвърли поглед надолу. Каи все още беше в лапите на Пърл, а Синдер видя, че наблизо кръжи и Адри, нащрек, готова да се хвърли в разговора, ако Пърл изпусне нещо, което да я изложи. Пърл не беше изоставила скромния си, кокетен чар. Беше свела глава, а ръката й деликатно притискаше шията.

Каи все така изглеждаше озадачен.

Тръпка премина по ръцете й и Синдер се обърна отново към придворния, като опита да подражава на веселата невинност на Пеони.

— Разбира се — съгласи се тя и като затаи дъх, протегна ръка. А на ум взе да реди извинения и оправдания — отговорът й е бил смесен с нечий друг или може би е станало объркване, тъй като мащехата и сестра й вече са пристигнали без нея, или…

— А! — Мъжът се сепна, очите му вторачени в малкия екран.

Синдер се изопна. Дали имаше шанс да го събори с един бърз удар по главата, без другите стражи да забележат?

Смутените му очи обходиха още веднъж роклята, косата й, и пак се върнаха към екрана. Тя видя вътрешната му борба, когато усмивката му бавно се показа в опит бъде вежлив.

— А, Лин-мей, какво удоволствие. Толкова се радваме, че сте тук с нас тази вечер.

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Нима?

Мъжът се поклони сковано.

— Моля, простете неведението ми. Сигурен съм, че Негово Императорско Величество ще се зарадва на пристигането ви. Моля, елате насам и аз ще известя за вас.

Тя примигна и онемяла последва ръката му, когато той пристъпи напред към стълбището.