Мариса Мейър - Синдер

Зачервени на петна бузи се показваха под прозрачния бял грим на Адри, а гърдите й се повдигаха под скромното деколте на кимоното. Обърканият сподавен смях стихна и изтласка въпросите назад към онези, които не виждаха какво става, но можеха несъмнено да усетят растящото напрежение в залата.

Ръката на Адри се стрелна напред и стисна в юмрук полите на Синдер. Тя разтърси плата.

— Откъде взе това? — изсъска тя с нисък глас, сякаш се боеше да не направи по-голяма сцена и от Синдер.

Синдер отстъпи назад със стиснати устни и издърпа роклята от мащехата си.

— Ико запази роклята. Пеони не би имала нищо против.

Пърл ахна зад майка си и с две ръце запуши уста. Синдер я погледна и видя, че Пърл с ужас гледа в краката й.

Синдер потрепери. Представи си как всички виждаха металния й крак. Накрая Пърл посочи натам и изпищя:

— Ботите ми! Това са моите боти! На краката й!

Адри присви очи.

— Ти, малка крадло! Как смееш да идваш тук и да правиш семейството ни за смях! — пръстите й щръкнаха над рамото на Синдер в посока към парадното стълбище. — Заповядвам ти веднага да си тръгнеш, преди още повече да ме изложиш.

— Няма — отвърна Синдер със стиснати юмруци. — Аз имам право да съм тук, колкото и вие.

— Какво? Ти?! — Адри започна да повишава глас. — Но ти не си нищо повече от… — тя замлъкна и дори сега показа неохота да издаде срамната тайна за доведената си дъщеря. Тя вдигна ръка над рамото си с равна длан.

Тълпата ахна, Синдер се сепна, но удар не последва.

До мащехата й стоеше Каи, здраво увил с ръката си китката на Адри. Тя се обърна към него с лице, кипнало от гняв, но изражението й бързо се стопи.

Отдръпна се назад и заекна:

— Ваше Величество!

— Достатъчно — рече той с вежлив, но строг глас и я пусна. Адри направи жалък реверанс и закланя с глава.

— Толкова съжалявам, Ваше Величество. Емоциите ми, темперамента ми, това момиче… Толкова съжалявам, че прекъсна… тя е под моя опека, не би било редно да е тук…

— Разбира се, че е редно. — В думите му имаше безгрижност, като че ли вярваше, че присъствието му стигаше да разсее враждебността на Адри.

Той насочи поглед към Синдер.

— Тя е мой личен гост.

Той се озърна, погледът му мина над главите на слисаната публика, към сцената, където симфоничният оркестър бе замлъкнал.

— Тази вечер ще празнуваме и ще се забавляваме — каза той високо. — Моля, нека танците продължат.

Оркестърът започна, отначало неуверено, докато музиката отново изпълни балната зала. Синдер не помнеше кога бяха спрели, но слухът й все така беше притъпен за растящия край нея шум.

Каи пак гледаше нея. Тя преглътна и усети, че трепери от гняв, от ужас, от чувството, че е уловена в кафявите му очи. Умът й беше празен и не беше сигурна кое искаше повече — да му благодари или да се извърне и да продължи да крещи на мащехата си, но той не я остави да направи нито едно от двете.

Каи се пресегна, улови я за ръката и преди тя да се усети какво става, той я беше взел в ръцете си, отскубвайки я от мащехата и доведената й сестра.

Те танцуваха.

Сърцето й се блъскаше. Тя откъсна очи от Каи и погледна над рамото му.

Само те двамата танцуваха.

Той също беше забелязал, защото ръката му полетя за миг от кръста й и подкани с жест зяпналата тълпа народ. Тонът му беше хем насърчителен, хем властен:

— Моля, вие сте мои гости. Насладете се на музиката.

Тези, които стояха най-близо, размениха неловки погледи със своите партньори и скоро кръгът се изпълни със суматоха от поли и опашки на фракове. Синдер се осмели да надзърне към мястото, на което бяха оставили Адри и Пърл — и двете стояха насред движещата се маса от хора и гледаха как Каи ловко отвежда Синдер все по-надалеч и по-надалеч от тях.

Като се покашля, Каи промърмори:

— Изобщо не знаеш как да танцуваш, нали?

Синдер го погледна, а умът й все така се въртеше.

— Аз съм механик!

Той повдигна вежди подигравателно.

— Повярвай, това не ми убягна. Това грес ли е по ръкавиците, които ти подарих?

Ужасно засрамена, тя хвърли поглед към техните сплетени пръсти и към черните петна по белите копринени ръкавици. Преди да може да се извини, тя усети как той я отблъсна леко и я завъртя. Тя ахна, почувствала се за миг лека като пеперуда, но после стъпи на малкото киборгско стъпало, олюля се и падна обратно в прегръдките му.

Каи се усмихна, изправи я отново, но не се пошегува с това.

— Значи, това е мащеха ти.

— Законният настойник.