Мариса Мейър - Синдер

— Значи сте лунитянка.

Очите на момичето се разшириха като балони.

— Не е там…

— Коя сте вие? — рече Синдер с повишен глас. — За кралицата ли работите? Вие ли инсталирахте чипа в онзи андроид? Вие сте били, нали?

Момичето се намръщи, но наместо да се ядоса от въпросите на Синдер, тя изглежда се уплаши. Дори се засрами.

Синдер стисна зъби пред яростно напиращите въпроси и пое бавно дъх, преди да попита внимателно:

— Вие лунен шпионин ли сте?

— Не! Разбира се, че не съм! Тоест… така де… не точно.

— Не точно?! Как така?

— Моля ви, изслушайте ме! — Момичето сключи ръце, като че водеше вътрешна битка със себе си. — Да, аз програмирах чипа и да, работя за кралицата, но не е това, което си мислите. Аз програмирах целия шпионски софтуер, който Левана използваше, за да следи император Рикан през изтеклите месеци, но аз нямам друг избор. Господарката ще ме убие, ако… звезди, тя ще ме убие, когато научи за това.

— Коя господарка? Кралица Левана ли?

Момичето стисна силно очи, а лицето й се изкриви от болка. Когато отново ги отвори, те блестяха.

— Не. Господарката Сибил. Тя е главната чародейка на Нейно Величество и мой настойник.

Споменът звънна в главата на Синдер — Каи подозираше, че чародейката на кралицата е поставила чипа в Нанси.

— Но тя е по-скоро похитител — продължи момичето. — За нея аз съм само затворник и ро-об. — Тя хлъцна на последната дума и зарови лице в един сноп коси, хлипайки. — Толкова съжалявам. Толкова съжалявам. Аз съм едно лошо, безполезно, окаяно момиче.

Сърцето на Синдер се сви от съчувствие тя също се беше чувствала като роб на своя настойник, но не помнеше някога да се е страхувала, че Адри ще я убие. Е, без онзи път, когато я продаде за изследванията на чумата.

Тя стисна устни пред растящото съчувствие, като си напомни, че това момиче е лунитянка. Беше помогнала на кралица Левана да следи император Рикан и Каи. Почуди се за кратко дали момичето не манипулира емоциите й, но после си спомни, че лунитяните не можеха да контролират хората през нетскрийна. Синдер духна няколко косъма от лицето си, наведе се и изкрещя:

— Спрете! Спрете да плачете!

Риданията секнаха. Момичето погледна към нея с големи, насълзени очи.

— Защо се опитвате да се свържете с двореца?

Момичето се сви назад и изхлипа, но сълзите като че ли се бяха уплашили.

— Трябва да предам съобщение на император Каи. Трябва да го предупредя. Той е в опасност, цялата Земя… кралица Левана… и за всичко съм виновна аз. Ако бях по-силна, ако бях опитала да се боря, това нямаше да се случи. Аз съм виновна.

— Звезди, няма ли да спрете да плачете? — попита Синдер, преди момичето отново да е изпаднало в истерия. — Трябва да се вземете в ръце. Какво искате да кажете с това, че Каи е в опасност? Какво сте направили?

Момичето обви тялото си с ръце, а очите й умоляваха Синдер, като че ли само тя можеше да й даде прошка.

— Както казах, аз съм програмистът на кралицата. Бива ме за тази работа — прониквам в нет линкове, системи за сигурност и тем подобни. — Тя изрече това без намек за високомерие в треперещия си глас. — През последните няколко години господарката поиска от мен да свържа сигналите от политическите лидери на Земята към двореца на Нейно Величество. Отначало имаше само обсъждания в двора, срещи, размяна на документи, нищо кой знае какво. Нейно величество не научаваше нищо, което вашият император да не й е казал вече, тъй че аз си помислих, че това на никого няма да навреди.

Момичето уви косата около пръстите и на двете си ръце.

— Но тогава тя поиска да програмирам чип за директна връзка, който да инсталира в един от кралските андроиди. Смяташе, че така ще може да шпионира императора извън нет линковете. — Тя вдигна очи към Синдер. По лицето й беше изписана вина. — Ако това беше всеки друг андроид, всеки друг андроид в двореца, тя нямаше да научи нищо. Но сега знае! И аз съм виновна! — Тя зациври и запуши устата си с един кичур коса.

— Чакайте — Синдер вдигна ръка, като се опита да спре водопада от думи. — Какво точно е узнала Левана?

Момичето издърпа косата от устата си, а по бузите й започнаха да текат сълзи.

— Тя знае всичко, което знаеше и андроидът, всичко, което е разследвал. Знае, че принцеса Селена е жива и че принц — извинете, император Каи, я издирваше. Знае, че императорът иска да намери принцесата и да я върне на лунния трон.

Стомахът на Синдер се сви от ужас.

— Тя знае имената на лекарите, които са й помогнали да избяга и на онази бедна жена от Европейската федерация, при която е живяла доста дълго… Нейно Величество вече изпрати хора да я открият, като използва информацията на Каи. А когато я намерят…