Мариса Мейър - Синдер

— Каито, обявявам ви за император на Източната Република. Да живее Негово Имперско Величество.

Тълпата избухна в аплодисменти и въодушевени викове „Да живее императорът!“, когато Каи се обърна с лице към народа си.

Беше невъзможно да се каже дали по-високото положение го прави щастлив. Той стоеше на подиума със сдържан поглед и стегнати устни, а наоколо му тълпата шумно аплодираше.

След един дълъг миг, в който собственото му спокойствие се сблъска с урагана от възхвала, на сцената беше донесена трибуна за първото обръщение на императора. Множеството притихна.

За миг Каи застана с безизразно лице, загледан в края на платформата, стиснал с пръсти трибуната от двете страни.

— За мен е чест — започна той, — че коронацията ми съвпада с нашия най-почитан празник. Преди сто двайсет и шест години беше сложен край на кошмара и разрухата на Четвъртата световна война и началото на Източната Република. Тя израсна от обединението на много народи, много култури, много идеали. Тя беше скрепена от една-единствена трайна вяра, че всички заедно, като един народ, сме силни. Ние притежаваме способността да се обичаме един друг, без оглед на различията ни, да си помагаме, без оглед на слабостите ни. Ние избрахме мира пред войната, живота пред смъртта. Ние избрахме да издигнем един човек, който да бъде наш владетел, да ни води, да ни насърчава — не да управлява, а да служи. — Той замлъкна.

Синдер откъсна вниманието си от ретина — дисплея толкова, че да огледа набързо кораба. Прекалено тъмно беше, за да каже дали беше свършила сносна работа, но вече беше изгубила интерес към съвършенството.

Все пак остана доволна и като пусна мокрия парцал в кофата, се облегна на циментовата стена зад редицата от паркирани кораби и насочи цялото си внимание към малкия екран.

— Аз съм прапраправнук на първия император на Републиката — продължи Каи. — От неговото управление до днес светът се е променил. Ние сме изправени пред нови грижи, пред нови страдания. Макар че вече сто двайсет и шест години хората на Земята не воюват един срещу друг, днес ние водим нова битка. Баща ми се сражаваше срещу летумозиса, чумата, която опустошава планетата ни повече от десетилетие. Тази болест донесе смърт и страдание пред праговете ни. Добрите хора на Републиката и всички наши земни братя изгубиха приятели, близки, любими, съседи. И наред с тези загуби ние се изправяме пред загуби в търговията, спад в икономиката, по-лоши условия на живот. Много хора живеят без храна, защото няма достатъчно фермери, които да обработват земята. Много хора живеят без топлина, защото енергийните ни доставки намаляват. Това е войната, пред която сме изправени днес. Това е войната, на която баща ми беше решен да сложи край и аз дадох обет да поема по този път. Заедно ние ще открием лек за болестта. Ще я надвием. И ще върнем страната си към някогашното й величие.

Публиката аплодира, но Каи не даде знак, че думите го радват. Изражението му беше примирено, мрачно.

— Би било наивно от моя страна — каза той, когато публиката притихна, — да подмина втория конфликт. Също толкова смъртоносен.

Тълпата зашумоля. Синдер облегна глава на студената стена.

— Сигурен съм всички знаете, че от много поколения отношенията между съюзническите нации на Земята и Луна са обтегнати. Както съм сигурен, знаете също, че владетелката на Луна, Нейно Величество кралица Левана, ни удостои със своето присъствие през изминалата седмица. Това е първата лунна владетелка, която стъпва на Земята след почти век, и нейното присъствие дава надежда, че бързо приближава времето на истински мир между нас.

Екранът се премести и показа кралица Левана на първия ред. Млечнобелите й ръце бяха скромно сключени в скута й, като че засрамена от признанието. Синдер се съмняваше, че беше заблудила някого.

— Баща ми прекара последните години от живота си в разговори с Нейно Величество с надеждата да постигнат съюз. Той не доживя да види резултата от тези преговори, но аз съм решен неговите усилия да живеят и занапред чрез мен. Вярно е, че по този път към мира е имало препятствия. Вярно е, че сме срещали затруднения да намерим общ език с Луна, да намерим решение, което ще удовлетвори и двете страни. Но аз не губя надежда, че можем да намерим решение. — Той пое глътка въздух, после спря с отворени устни. Погледът му падна върху трибуната. Пръстите му се сключиха около ръбовете й.

Синдер се приведе напред, като че можеше да види по-добре принца, докато той се бореше със следващите си думи.