Мариса Мейър - Синдер

Наистина приличаше на шега.

Остър смях изригна от Пърл.

— Той не знае, нали? Не знае за твоя… за теб. — Тя стисна ръкавиците, като ги изтръгна от постелята им, и остави кутийката да падне на улицата. — Ти какво си мислеше, че ще се случи? — Тя размаха ръкавиците пред Синдер, а празните пръсти се поклащаха безпомощно. — Да не си помисли, че ще отидеш на бала и ще танцуваш с него по хубавите си, нови ръкавици и… — Тя огледа дрехите на Синдер — мърлявите панталони, омацаната тениска, колана за инструменти, вързан на кръста й, и отново се засмя.

— Естествено, че не съм — отвърна Синдер. — Аз няма да ходя на бала.

— Тогава за какво са й на един киборг ръкавици?!

— Не знам. Не съм… Той просто…

— Сигурно си помислила, че това няма значение — каза Пърл и цъкна с език. — Така ли е? Помисли си, че принцът, не, императорът ще намери сили да затвори очите си за всичките ти… — тя завъртя ръка — „недъзи“?

Синдер стисна юмруци, като се мъчеше да не обръща внимание на язвителността в думите й.

— Той е просто клиент.

Подигравателната искра угасна в очите на Пърл.

— Не. Това е принцът. И ако той знаеше истината за теб, дори с един бегъл поглед нямаше да те удостои.

В гърдите на Синдер лумна негодувание. Тя стрелна Пърл гневно.

— С колкото удостои и теб, нали?

Още щом думите се изплъзнаха от устата, й се приискала бе държала езика си зад зъбите, но гневът, който пламна върху лицето на сестра й си заслужаваше.

Тогава Пърл захвърли ръкавиците на земята, сграбчи кутията с инструменти и я стовари върху им. Синдер изпищя от трясъка, който последва, а гайките и болтовете се разпиляха чак до средата на улицата. Минувачите спряха и се облещиха пред тях и неразборията.

Пърл вирна нос пред Синдер. Устните й едва се нагънаха.

— По-добре разчисти тук, преди фестивалът да е свършил. Тази вечер ще имам нужда от помощта ти. Все пак отивам на кралския бал.

Жиците на Синдер все още бръмчаха, когато Пърл грабна покупките и си тръгна. Без да губи време, тя прескочи тезгяха и клекна до преобърнатата кутия за инструменти. Изправи я и да обръща внимание на изпадналите части, вдигна ръкавиците, които бяха най-отдолу.

Те бяха покрити с прах и мръсотия, но не друго, а размазаните петна от грес раниха сърцето й. Синдер ги провеси на коляното си и опита да приглади гънките върху коприната, но само още повече размаза маслото. Бяха красиви. Най-красиво нещо, което някога е имала.

Имаше едно нещо, което беше научила за толкова години работа като механик: някои петна никога не излизат.

Пътят до дома беше дълъг, нетърпеливи да се приготвят за бала, Адри и Пърл си бяха тръгнали от пазара без нея. Това отпърво донесе облекчение на Синдер, но след като извървя повече от километър с импровизираните патерици, които се забиваха в мишниците й, и чантата, която се блъскаше в хълбока й, тя взе да проклина мащехата си на всяка крачка.

Не че бързаше да се прибере у дома. Не можеше да си представи с какво ще помага на Пърл за приготовленията й, но не се съмняваше, че ще бъде нещо мъчително. Последната вечер в робство. Последната.

Думите я тласнаха напред.

Когато най-накрая се добра до етажа, намери коридорите необичайно притихнали. Всички или бяха отишли на фестивала, или се приготвяха за бала. Виковете, които обикновено се чуваха зад вратите, бяха сменени от момичешки кикот.

Синдер пъхна патериците под разранените си мишници и тръгна покрай стената, която я отведе до вратата. Апартаментът изглеждаше пуст, когато влезе, но тя дочу скърцането на пода някъде навътре, докато Адри и Пърл ходеха из стаите си. Като се надяваше вечерта да мине, без да срещне нито една от двете, Синдер закуцука към тясната си стаичка и затвори вратата след себе си. Тъкмо се канеше да започне да опакова багажа си, когато някой почука.

Тя въздъхна и отвори. Пърл стоеше в коридора, облечена в златната рокля, цяла в коприна и перли, а колието й се спускаше точно толкова, колкото Адри беше поискала.

— По-бавно не можа ли да се прибереш? — попита тя. — Излизаме веднага щом свърши коронацията.

— Щях по-бързо да се прибера, ако някой не ми беше задигнал крака.

Пърл пламна за миг, после стъпи в коридора и се завъртя, а полите около глезените й се издигнаха.

— Какво ще кажеш, Синдер? Принцът ще ме забележи ли с тази рокля?

Синдер едва се удържа да не залепи кирливите си ръце върху роклята. Вместо това, тя свали ръкавиците и ги тикна в джоба си.