Мариса Мейър - Синдер

— Ваше Височество.

Каи не отговори, само гледаше гърдите на баща си, които се повдигаха и снижаваха.

Ръката на рамото му го стисна кратко, после се отпусна.

— Вие ще бъдете новият император, Ваше Височество. Трябва да започнем с приготовленията. Вече твърде дълго отлагаме.

Твърде дълго. Една седмица.

Каи се престори, че не го чува.

— Както Негово Величество ви каза — трябва да сте силен. Знаете, че можете за всичко да разчитате на мен — Торин млъкна. — От вас ще излезе добър владетел.

— Не, няма — Каи пъхна пръсти в косата си и я дръпна силно назад.

Той щеше да стане император.

Думите иззвъняха глухо.

Истинският император беше там, в леглото. А той беше един самозванец.

— Ще говоря с доктор Ърланд — Каи отстъпи назад от стъклото.

— Докторът е зает, Ваше Височество. Не бива непрестанно да го безпокоите.

— Искам само да науча дали няма някакво развитие.

— Сигурен съм, че ако има, той веднага ще ви уведоми.

Каи издаде напред брадичка и изгледа Торин — човекът, който беше съветник на баща му още преди раждането на Каи. Дори и днес присъствието на Торин го подтикваше да се държи като малко момче, да не се покорява, да се бунтува. Питаше се дали някога ще успее да надмогне това усещане.

— Имам нужда да правя нещо — отвърна той. — Не мога просто да стоя тук и да гледам как умира.

Торин сведе очи.

— Разбирам ви, Ваше Височество. За всички ни е трудно.

Не е същото, поиска да отвърне Каи, но замълча.

Торин се извърна към прозореца и отпусна глава.

— Да живее императорът.

С пресъхнало гърло Каи повтори тихо думите:

— Да живее императорът.

Излязоха от стаята в мълчание и тръгнаха по коридора към асансьорите.

Една жена ги причакваше. Каи не биваше да се изненадва — напоследък тя непрестанно се навърташе наоколо, при все че беше последният човек, когото той желаеше да среща.

Сибил Мира. Главен чародей на Короната на лунитяните. Изумително красива, с черна коса до кръста и топла, меднозлатиста кожа. Носеше униформа, която подхождаше на ранга и титлата й — дълга бяла дреха с висока яка и ръкави, оформени като камбани, обшити по кантовете с руни и йероглифи, чието значение беше неизвестно на Каи.

На пет разкрача зад нея стоеше неизменният й, мълчалив охранител. Това беше млад мъж, красив колкото самата Сибил, с руса коса вързана на конска опашка и остри черти, по които Каи все още не беше видял проява на чувство.

Докато Каи и Торин приближаваха, устните на Сибил се извиха, но очите й останаха студени.

— Ваше Императорско Височество — изрече тя и грациозно изви глава в поклон. — Как е здравето на благородния император Рикан?

Тъй като Каи не отговори, Торин се обади:

— Не е добре. Благодарим ви за загрижеността.

— Съжалявам да чуя това — гласът й изразяваше съжалението на котка, приклещила в ъгъла мишка. — Господарката ми изпраща своето съчувствие и пожелания за бързо оздравяване.

Тя вторачи поглед в принца, а образът й като мираж сякаш взе да мержелее. Шепот изпълни ушите му. Уважение и възхищение, съчувствие и загриженост.

Каи откъсна поглед от нея, като заглуши гласовете. Отне му миг, преди бесният пулс да се успокои.

— Какво желаете? — попита той.

Сибил посочи асансьорите.

— Да разменя една-две думи с мъжа, който скоро ще стане император… ако така е отредила съдбата.

Каи погледна към Торин, но срещна само хладното му лице. Такт. Дипломатичност. Както винаги. Особено когато идеше реч за проклетите лунитяни.

Като въздъхна, той се полуизвърна към чакащия андроид.

— Третият етаж.

Сензорът присветна.

— Ваше Височество, моля насочете се към асансьор С.

Те се качиха, а Сибил влезе леко, като перце носено от бриза. Охранителят се качи последен, застана до вратата и се обърна с лице към тримата, като че смъртна опасност грозеше чародейката. Леденият му поглед смущаваше Каи, но Сибил сякаш беше забравила присъствието му там.

— В злощастен момент се разболя кралят — каза тя.

Каи стисна перилата и я погледна, изцеждайки омразата си в полираното дърво.

— Може би следващият месец щеше да е по-удобно за вас?

Тя остана невъзмутима.

— Говоря, разбира се, за съюзническите преговори, които господарката ми водеше с император Рикан. Силно желаем споразумение, изгодно както за Луна, така и за Републиката.

Когато гледаше към нея, принцът се чувстваше замаян, нестабилен, затова откъсна погледа си и загледа в менящите се цифри над вратата.