Мариса Мейър - Синдер

— Откакто кралица Левана се възкачи на трона, баща ми непрестанно прави опити да сключи съюз с нея.

— Той продължава да отхвърля разумните й искания.

Каи стисна зъби.

Сибил продължи:

— Надявам се, че като император, вие ще отстъпите пред здравия разум, Ваше Височество.

Каи стоеше мълчалив, докато асансьорът подмина шестия, петия, четвъртия етаж.

— Баща ми е мъдър мъж. В този момент не възнамерявам да променям решенията му. Силно се надявам, че ще успеем да постигнем споразумение, но, боя се, господарката ви ще трябва да занижи разумните си искания.

Усмивката на Сибил беше замръзнала на лицето й.

— Е — рече тя, когато вратите се отвориха, — още сте млад.

Той се поклони леко с глава, като че бе взел думите й за комплимент, после се обърна към Торин.

— Ако имате малко време, бихте ли ме придружили до офиса на доктор Ърланд? Може да имате въпроси, за които не съм помислил.

— Разбира се, Ваше Височество.

Двамата слязоха от асансьора, без да кажат и дума на чародейката или охранителя й, но зад гърба им Каи дочу захаросания й глас:

— Да живее императорът — и вратите се затвориха.

Той изпъшка.

— Трябва да я хвърлим в затвора.

— Посланикът на Луна? Това съвсем не е мирен жест.

— Те биха се отнесли много по-зле с нас — той прокара ръка през косата си. — Пфу! Лунитяни!

Почувствал, че Торин изостава назад, Каи пусна ръка и се обърна. Очите на Торин го гледаха тежко. Тревожно.

— Какво?

— Знам, че моментът е тежък за вас.

Каи се разяри и поиска да се защити, но потисна гнева в гърдите си.

— Моментът е тежък за всички ни.

— Ваше Височество, все някога ще трябва да обсъдим кралица Левана, както и вашите намерения спрямо нея. Разумно е да имаме план.

Каи се приближи към Торин, без да обръща внимание на една групичка лабораторни техници, които трябваше да ги заобиколят.

— Аз имам план. Планът ми е да не се женя за нея. Да върви по дяволите дипломацията. Това е. Край на обсъждането.

Торин раздвижи брадичка.

— Не ме гледайте така. Тя ще ни погуби — Каи сниши глас, — ще ни пороби.

— Разбира се, Ваше Височество — съчувственият му поглед разсея растящия у Каи гняв. — Моля, повярвайте ми, че не бих поискал това от вас. Както и никога не съм го искал от баща ви.

Каи отстъпи назад и се облегна тежко върху стената в коридора. Край него учените бързаха в белите си престилки, гумите на андроидите бръмчаха по балатума и дори някой от тях да беше забелязал принца и съветника му, с нищо не издадоха това.

— Добре, слушам — продума той. — Какъв е планът ни?

— Ваше височество, тук не е мястото…

— Не, не, целият съм в слух. Моля ви, дайте ми да мисля за нещо различно от проклетата болест.

Торин пое бавно дъх.

— Според мен не трябва да променяме външната си политика. Засега ще настояваме за мирен договор, за съюз.

— А ако тя откаже да подпише? Ако се умори да чака и реши да изпълни заканите си? Само си представете една война точно сега с чумата и икономиката, и… Левана ще ни погуби. И тя го знае.

— Ако искаше, досега щеше да ни обяви война.

— А ако изчаква удобния случай, изчаква така да отслабнат силите ни, че да се предадем, защото друго не ни остава — Каи се почеса по врата, като гледаше оживлението по коридора.

Всички бяха така заети, така решени да открият лекарство. Само ако можеше да се намери лекарство.

Той въздъхна.

— Трябваше да се оженя. Ако сега бях женен, кралица Левана нямаше да ми е на главата. Тогава щеше да подпише мирния договор… ако наистина искаше мир.

Торин мълчеше и принуден да погледне към съветника, Каи се удиви да открие непривична топлина върху лицето му.

— Може би на фестивала ще срещнете някое момиче — рече Торин. — Ще изживеете вълнуващ роман и ще заживеете с нея безгрижно и щастливо до края на дните си.

Каи опита да го изгледа строго, но не издържа дълго. Торин толкова рядко се шегуваше.

— Чудесна идея. Как не ми хрумна? — той се обърна, подпря рамо о стената и скръсти ръце на гърдите си. — Всъщност, може би има една възможност, която не сте обмислили с баща ми. Нещо, което непрестанно занимава ума ми тези дни.

— Моля, кажете, Ваше Височество.

Той сниши глас:

— Направих някои проучвания — Каи замълча, после продължи, — относно… относно наследника на Луната.

Очите на Торин се разшириха.

— Ваше Височество…

— Изслушайте ме — Каи вдигна ръце, за да възпре укорите на Торин. Знаеше какво ще последва — племенницата на кралица Левана, принцеса Селена, е мъртва. Загинала е при пожар преди петнайсет години. Наследник на Луна не съществува.