Мариса Мейър - Синдер

— Всеки ден изригват нови слухове — продължи Кан. — Едни са я видели, други твърдят, че са й помогнали, има теории…

— Да, теориите всички сме ги чували. Както мен, и вие добре знаете, че те не са подплатени с никакви доказателства.

— Но ако все пак е истина? — Каи кръстоса ръце и сведе глава към Торин, а гласът му стихна до шепот. — Ако все пак има момиче, което може да свали Левана от трона? Което е по-силно дори и от нея?

— Вие чувате ли се какво говорите? Някой по-силен от Левана? Например, някой като сестра й, която наредила да отрежат краката на любимата й шивачка, за да може по цял ден да седи и да шие изящните й рокли?

— Не говорим за кралица Чанари.

— Не, говорим за дъщеря й. Каи, цялото им семейство, всички до един, са алчни, жестоки, покварени от силата си. То е кръвта им. Повярвайте ми, ако принцеса Селена беше жива, щеше да е точно като тях.

Каи усети болка в ръцете си — толкова силно стискаше, че кожата по пръстите му беше побеляла.

— Тя не може да е по-лоша — каза той. — А и кой знае. Ако слуховете са верни и през тези години тя е била на земята, тогава може и да е станала различна. Може да прояви съчувствие към нас.

— Тази ваша фантазия се основава на слухове.

— Тялото й така и не е било открито…

Торин сви устни в тънка линия.

— Открити са онова, което е останало от него.

— Нищо не пречи човек да проучи малко нещата, нали? — Каи взе да се отчайва. От толкова отдавна хранеше надежди, а проучванията така му бяха легнали на сърце. Не можеше да понесе мисълта, че това са напразни илюзии, макар че и тази възможност винаги се беше реяла някъде из кътчетата на съзнанието му.

— Напротив, пречи — възрази Торин. — Ако Левана разбере какво мислите, това ще унищожи шансовете ни да си осигурим договор. Дори не бива да говорим за това тук — опасно е.

— Е, кой дава ухо на слуховете?

— Ваше Височество, да сложим край на този разговор. Сега най-важното за вас е да предотвратите войната, а не да се тревожите за въображаемата лунна принцеса.

— А ако не успея да предотвратя войната?

Торин разпери длани. Спорът го беше уморил.

— Съюзът ще поведе битка.

— Да. Отличен план. След този разговор вече съм по-спокоен.

Той се обърна и слепешката тръгна към лабораторията.

Да, Земният съюз щеше да влезе в битка. Но срещу Луна те щяха да загубят.

— Вашият контролен панел е удивително сложен. Едни сред най-добрите, които някога съм виждал у киборг — доктор Ърланд завъртя холограмата първо на една страна, а сетне и на другата. — Погледнете само проводника по гръбначния ви стълб. Почти напълно се слива с централната нервна система. Изкусна изработка. А, да! Вижте тук! — той посочи таза на холограмата. — Половите органи почти не са засегнати. Знаете, че голяма част от жените киборги остават бездетни заради агресивната интервенция, но като гледам, за вас това май няма да е проблем.

Синдер беше седнала на една от масите за прегледи, подпряла брадичка на двете си длани.

— Каква съм късметлийка.

Докторът й размаха пръст.

— Трябва да сте благодарна, че хирурзите са били толкова внимателни.

— Далеч по-благодарна ще съм да открия момче, което намира сложната електрическа система в едно момиче за вълнуваща — тя ритна с пети металния крак на масата. — Това има ли нещо общо с имунитета ми?

— Може би да, може би не — докторът извади чифт очила от джоба и без да сваля очи от холограмата ги намести на лицето си.

Синдер килна глава на една страна.

— Не ви ли плащат достатъчно за лазерна корекция на зрението?

— Обичам да гледам през очилата — доктор Ърланд изтегли надолу холограмата и разкри главата на Синдер отвътре. — Като говорим за операции на очи, знаете ли, че нямате слъзни канали?

— Какво? Наистина ли? А аз мислех, че просто съм студена. — Тя качи крака на масата и прегърна колене. — И освен това не мога да се изчервявам. Ако това ще е следващото ви гениално откритие.

Той се обърна. Зад очилата очите му изглеждаха огромни.

— Не можете да се изчервявате? Как така?

— Мозъкът ми следи за температурата на тялото и ако загрея твърде много и твърде бързо, ме принуждава да се охладя. Предполагам, че само потенето като при всички нормални хора не е било достатъчно.

Доктор Ърланд извади портскрийна и натисна нещо.

— Това е доста находчиво — промърмори той. — Вероятно са били обезпокоени да не би системата ви да прегрее.

Синдер проточи врат, но не можа да види малкия екран.