Мариса Мейър - Синдер

— Какъв мед-дроид?

— Естествено вече не е тук — със закачливо гласче рече доктор Ърланд, като че лъжата беше забавна игра. — Сигурно е някъде навън и взима кръв, докато разговаряме.

— Точно така — устата на Синдер висеше като на някой гламчо и тя се застави да я затвори. — Вече го поправих. Почти като нов е — тя измъкна ключа и го завъртя на пръсти като доказателство.

Каи все още изглеждаше объркан, но кимна, сякаш не си струваше да поставя под съмнение историята. Синдер беше благодарна, че докторът така лесно измисли случката, но беше също и уплашена. Какви бяха основанията му да крие истината от принца, особено когато беше на път да направи откритие в изследванията на чумата? Не заслужаваше ли Каи да научи за откритието? Както и всички други хора?

— Сигурно не си имала възможност да погледнеш Нанси? — попита Каи.

Синдер спря да върти ключа и го стисна с две ръце, за да ги държи мирни.

— Все още не. Съжалявам. Последните двайсет и четири часа… бяха…

Той сви рамене сякаш това не беше от значение, но жестът му беше скован.

— Сигурно списъкът ти с клиенти е дълъг два километра. Не бива да очаквам да се отнасяш към мен като с принц — устните му се извиха. — Макар че, струва ми се, точно това очаквам.

Сърцето на Синдер подскочи, когато усмивката му изведнъж я връхлетя, все така очарователна и ненадейна, както на пазара. Тогава очите й зърнаха зад него холограмата, на която все още се виждаха вътрешните й механизми — от металните прешлени през многобройните жици до абсолютно непокътнатите й полови жлези. Тя рязко върна поглед върху Каи. Пулсът й препускаше.

— Обещах да я погледна, когато имам възможност. Преди фестивала. Със сигурност.

Каи се обърна, като проследи погледа й до холографа. Синдер стисна юмруци. Ниско в корема нервите й се усукаха, докато Каи се отвърна с отвращение от образа.

Момиче. Машина. Мутант.

Тя прехапа устни и се примири, че вече никога няма да получи от тези усмивки на принца, които спираха сърцето й. Тогава доктор Ърланд пристъпи към холографа и с едно щракване изключи нетскрийна.

— Извинете ме, Ваше Височество, конфиденциалност на пациентите. Това беше холограмата на днешния избран.

Още една лъжа.

Синдер стискаше ключа, изпълнена едновременно с благодарност и подозрение.

Каи отърси изненадата си.

— Аз точно затова дойдох тук. Питах се дали имате някакъв напредък.

— Още е трудно да се каже, Ваше Височество, но може би сме открили възможна нишка. Разбира се, ще ви държа в течение, щом имаме някакво развитие.

Докторът се усмихна непринудено, първо на Каи, после и на Синдер.

Погледът му беше категоричен — нищо нямаше да спомене пред принца.

Тя не проумяваше защо.

Като се покашля, Синдер отстъпи назад към вратата.

— Аз трябва да вървя, за да можете вие да работите — каза тя, като потупваше длан с ключа. — Предполагам… ъ… ще се върна да проверя дали мед-дроидът работи добре? Да кажем… утре?

— Отлично — отвърна докторът. — Имам и идентификационния ви номер, ако се наложи да ви потърся — усмивката му потъмня едва забележимо, сякаш намекваше, че доброволния статут на Синдер щеше да остане такъв, само ако тя сама се върне доброволно. Сега беше ценна. Той не възнамеряваше да я остави да си тръгне завинаги.

— Ще те изпратя — принцът махна с ръка пред скенера. Вратата се отвори леко.

Синдер вдигна ръце, здраво стиснала ключа в тях.

— Не, не. Няма нужда. Сама ще се оправя.

— Сигурна ли си? Няма да ме затрудни.

— Да. Напълно. Уверена съм, че имате куп важни… кралски… правителствени… научни работи. Да обсъждате. Но благодаря ви. Ваше Височество — тя тромаво се поклони, щастлива, че този път и двата й крака бяха здраво закрепени.

— Добре тогава. Е, радвам се, че пак се видяхме. Приятна изненада.

Тя се засмя иронично, изненадана от сериозността на изражението му. Очите му я гледаха топло и с известно любопитство.

— Да, и з-за мен — тя излезе заднешком. Усмихваше се. Трепереше. Молеше се да няма петна от машинно масло по лицето си. — Ще ви пратя съобщение, тогава. Когато е готов. Андроидът ви.

— Благодаря ти. Лин-мей.

— Казвайте ми Син — вратата между тях се затвори. — Дер Синдер е достатъчно. Ваше Височество — тя се отпусна тежко на стената в коридора, като бухаше с юмруци челото си. — Ще ви пратя съобщение. Казвайте ми Синдер — повтори тя с насмешка, после прехапа устни. — Не обръщайте внимание на бръщолевиците на горкото момиче.