Мариса Мейър - Синдер

— Пазарлък? — Попита Каи. — За живота й?

— Добре дошли в света на истинската политика. — Левана отпи от виното. Въпреки че устните й бяха кървавочервени, то не оставиха следи по чашата.

— Сега не е моментът за тази дискусия, нито мястото й е тук — отвърна той със зле прикрито недоволство.

— Така ли? А според мен тази дискусия включва всички хора в залата. В крайна сметка вие искате мир. Искате гражданите ви да живеят в безопасност. И двете цели заслужават възхищение. — Погледът й се плъзна към Синдер. — Но освен това искате да спасите и това злочесто създание. Така да бъде.

Сърцето на Синдер биеше лудо. Когато насочи очи към Каи, пред тях проблесна светлина.

— А вие? — попита Каи.

— Аз искам да бъда императрица.

Синдер опита да се измъкне от стража.

— Каи, не. Не бива.

Той й обърна гръб. Очите му бяха развълнувани.

— Това нищо няма да промени — викна Синдер. — Знаеш, че няма.

— Запушете й устата — нареди Левана.

Стражът затисна с ръка устата й, като я дръпна силно към гърдите си. Но той не можеше да спре очите й, които умоляваха: „Не го прави. Не си струва заради мен, знаеш го.“

Каи пристъпи към вратата. Той погледна за миг навън в бушуващата буря, раменете му се тресяха, а после се обърна и обхвана с поглед залата. Разноцветният океан от коприна и тафта, злато и перли, плашените и объркани лица наоколо му. Годишният бал. Сто двайсет и шест години мир на Земята.

Каи изпусна сподавена въздишка и изправи раменете си.

— Мисля, че ясно обявих решението си. Само преди час аз обещах пред народа си, че ще направя всичко за неговата безопасност. Всичко. — Той отвори и двете си длани към кралицата, умоляващ. — С готовност признавам, че вие сте по-силна от всички земни кралства заедно и нямам желание да изпитвам нашите сили срещу вашите. Признавам още, че съм невежа по отношение на обичаите във вашата култура и сред народа ви и затова не мога да заклеймя начина, по който ги управлявате. Вярвам, че винаги сте се грижили за хората си. — Той срещна погледа на Синдер. Раменете му се сковаха. — Но не по този начин ще бъде управлявана Републиката. Ние искаме мир, но не за сметка на свободата. Аз не мога — аз няма да оженя за вас.

Нещо изсмука въздуха от салона; тихи, прибързани шепоти се пръснаха сред хората. Облекчение изпълни Синдер, но то бързо беше смазано, когато срещна погледа на Каи. Видът му беше отчаян. Той каза просто с устни.

— Съжалявам.

Искаше да го успокои. Да му каже, че разбира. От самото начало беше поискала от него да вземе именно това решение и нищо нямаше да я накара да се отметне.

Не си заслужаваше да започва война заради нея.

Устните на Левана бяха стегната, лицето й — неподвижно, с изключение на лекото подръпване на ушите и почти незабележимото стискане в челюстта. Ретина — скенерът на Синдер святкаше като полудял в ъгъла на полезрението й и изписваше числа, данни, но тя го отпъди като досаден комар.

— Това ли е решението ви?

— Да — отвърна Каи. — Момичето — беглец ще бъде задържано в наш затвор до вашето отпътуване. — Той вдигна брадичка, сякаш се примиряваше с решението. — Не съм желал да проявявам неуважение, Ваше Величество. С цялото си сърце желая да продължим дискусиите за постигането на приемлив съюз.

— Не можем да продължим — отвърна Левана. Чашата в ръката й се раздроби и по твърдия под се разхвърчаха парченца кристал. Синдер подскочи хор от писъци избухна сред гостите, когато отстъпиха назад. Само лунният страж остана невъзмутим. — Исканията ми ясно бяха посочени пред баща ви, както бяха посочени и пред вас, а вие сте глупак, задето ги отхвърляте. — Тя запрати по колоната тънкото столче на чашата. От пръстите й капеше вино. — Продължавате ли да отхвърляте исканията ми?

— Ваше Величество.

— Отговорете на въпроса.

Ретина — скенерът на Синдер светна, сякаш кралицата стоеше под прожектор. Тя възкликна. Колената и се подкосим и тя се отпусна върху стража, който отново я изправи с едно движение.

Затвори очи, убедена, че не е видяла добре, после пак ги отвори. Диаграмата се настрои повторно. Линиите оказваха точните форми на лицето на Левана. Координатите посочваха разположението на очите й, дължината на носа и, височината на челото й. Съвършената картина покриваше съвършената жена, но двете не съвпадаха.

Синдер продължаваше да зяпа кралицата, като се опитваше да разбере линиите и ъглите, които скенерът й показваше. Тогава осъзна, че спорът беше престанал. Реакцията й беше толкова ненадейна, че вниманието на всички се бе върнало към нея.