Мариса Мейър - Синдер

Чародеите кимнаха в съгласие с очи, вторачени в Синдер.

— Със сигурност мирише като тях — обади се жената.

Синдер набърчи нос. Според доктор Ърланд тя всъщност не беше щит и се запита дали жената не подхвърли обидата, само за да я направи за смях. А може би беше подушила бензиновите изпарения от колата.

Изведнъж нет линкът разпозна жената и Синдер забрави обидата. Това беше дипломатът, който от седмици беше на посещение в Нов Пекин и чиято снимка показваха по всички новинарски емисии, макар че не й беше обърнала много внимание.

Сибил Мира, главна чародейка на лунната кралица.

„Господарката Сибил“, беше казало момичето по директната връзка. Това беше жената, накарала момичето да направи шпионското оборудване, това беше жената, поставила чипа в Нанси.

Синдер опита да се успокои, изненадана, че контролният панел не беше дал накъсо от всичкия адреналин, който се въртеше във вените й. Какво не би дала за някакво оръжие, с което да се защити — дори най-малката отвертчица — всичко друго, само не и този безполезен крак и тънките копринени ръкавици.

Каи остави Синдер и тръгна към кралицата.

— Ваше Величество, извинявам се за това прекъсване — каза той — Синдер успя да улови думите му, защото адаптира звуковия интерфейс. — Но нека не правим сцена пред гостите ми.

Тъмно сивите очи на кралицата блеснаха на топлата светлина в салона.

— Вие и без моята помощ изглеждате удивително способен да направите сцена. — Тя нацупи устни игриво. — О, скъпи, струва ми се, че вашето непостоянство ме нарани повече, отколкото си мислех. Вярвах, че аз ще бъда ваш личен гост тази вечер.

Очите й отново погалиха лицето на Синдер.

— Не може да мислите, че тя е по-красива от мен. — Тя прокара пръст по брадичката на Каи. — Скъпи, вие се изчервихте.

Каи отблъсна ръката й, но преди да успее да отговори, Левана се извърна към Синдер и лицето й се изпълни с отвращение.

— Как ти е името, дете?

Синдер преглътна болезнено и едва успя да произнесе името си.

— Синдер.

— Синдер! — Снизходителен смях. — Колко подходящо. Пепел. Прах. Мръсотия!

— Достатъчно… — понечи да каже Каи, но Левана мина като бриз край него, а искрящата й рокля се полюшваше на хълбоците й. Тя вдигна високо чашата с вино, като че се канеше да поздрави принца за приятната вечер.

— Кажи ми, Синдер — рече тя, — от кой беден младеж на Земята си откраднала името си?

Ръката на Синдер стисна копринената ръкавица и плътта, която покриваше идентификационния чип на китката й, все още леко разранена от резката, направена по-рано. Тежест се настани в корема й.

Кралицата изсумтя.

— Вие, щитове — каза тя, а гласът й се извиси над множеството. — Мислите се за много умни. Крадете чипове от някой мъртъв землянин. Успявате да се промъкнете в системата на правителството. Мислите си, че минавате за хора, че може да живеете тук без никакви последици. Глупаци!

Синдер стисна зъби. Искаше да обясни, че не помни някога да е била друго, освен жител на Земята и киборг. Но пред кого да се зашити?

Не и пред кралицата. Не и пред Каи… Каи, който поглеждаше ту нея, ту кралицата и се мъчеше от думите на Левана да сглоби картината в главата си.

Кралицата се обърна отново към императора.

— Не просто приютявате лунитяни, но и палувате с тях. Разочаровате ме, Ваше Величество. — Тя цъкна с език. — Фактът, че това момиче живее във вашите владения, доказва, че сте в нарушение на Междупланетното споразумение. Император Каито, аз приемам много сериозно безочливото пренебрегване на този закон. Всъщност, то дори може да даде основание за започване на военни действия. Настоявам предателят да бъде задържан и върнат незабавно на Луна. Хиацинт?

Втори лунен страж излезе от множеството, също толкова красив като другите лунитяни, с дълга руса коса и сериозни, бледосини очи. Без предупреждение той хвана Синдер за китките и ги изви отзад. Тя извика, а погледът й диво се обърна към насъбраната публика, сред която се надигнаха разтревожени писъци.

— Спрете! — Каи се спусна към Синдер и я улови за лакътя. Дръпна я към себе си, тя се препъна, но стражът не отпусна хватката.

Той дръпна обратно Синдер и ръката й, хлъзгава от коприната на ръкавицата, се откъсна от ръцете на Каи. Тя се озова плътно залепена до лунитянина. Гърдите му зад нея бяха яки. В главата й бръмчеше слаб шум, подобно на статично електричество.

Магията, осъзна тя. Биоелектричеството бръмчеше вътре в него. Дали всички успяваха да го чуят от толкова близо или това беше поредният знак за пробуждането на дарбата й?