Мариса Мейър - Синдер

— Пуснете я! — призова Каи кралицата. — Това е нелепо. Тя не е беглец — та тя дори не е лунитянка. Тя е само един механик!

Левана изви тънката си вежда. Искрящите й очи подминаха Каи и се вторачиха в Синдер с поглед едновременно красив и зъл.

В гръбнака на Синдер топлината растеше постепенно и все повече се нажежаваше. Страхуваше се от припадъка. Болката ще дойде, тя ще рухне и ще бъде безполезна.

— Е, Синдер? — каза кралица Левана, докато въртеше бледото вино. — Май не си казала всичко на твоите господари. Ще отречеш ли твърдението ми?

Каи се обърна към нея и тя почувства отчаянието му, без да може да го погледне в очите. Съсредоточи поглед върху кралицата — челюстта я болеше от омраза.

Доволна беше, че нямаше сълзи, които да издадат унижението й. Доволна беше, че нямаше кръв по страните, която да издаде гнева й. Доволна беше, че имаше едно нещо, което омразното й тяло на киборг умееше, докато тя стискаше разбитото си достойнство. Тя насочи поглед към кралицата.

Ретина — дисплеят й изпадна в паника, когато отбеляза повишените нива на адреналин и ускорения й пулс. Предупредителните съобщения се сменяха пред очите й, но тя ги отпъди с удивително спокойствие.

— Ако не ме бяха довели на Земята — рече тя, — аз щях да бъда роб под ваша власт. Няма да се извинявам за бягството си.

С ъгълчето на окото си тя видя как лицето на Каи посърна, а очите му се разшириха пред неопровержимата истина. Беше ухажвал лунитянка.

Един вик отекна от разтрепераната тълпа. Низ от възклицания, меко тупване. Адри беше припаднала.

Синдер пое дъх и изправи раменете си.

— Аз не искам извинения — рече Левана и се усмихна дяволски. — Просто искам да видя прегрешенията в живота ти поправени. Бързо и сигурно.

— Вие искате да ме видите мъртва.

— Ах колко е умна само! Да, точно така. И не само теб, но всички като теб. Вие щитовете, сте заплаха за културата, опасност за нашето идеално общество.

— Защото не можете да промиете мозъците ни и да ни накарате да ви боготворим като всички останали?

Устните на кралицата се опънаха — твърди като хоросан върху лицето й. Гласът й се снижи и хлад повея над залата. Внезапен порив на дъжд зад гърба й разтърси прозорците.

— Това не е само заради моя народ, но и заради всички земляни. Вие, щитове, сте мор. — Тя спря, а в очите й отново се появи предишната лекота, сякаш бе на път да се засмее. — И то съвсем буквално.

— Моята кралица — обади се тъмнокосата жена, — има предвид вашата така наречена синя треска, която сее смърт сред гражданите ви. Както, разбира се, и сред вашето собствено кралско семейство… нека император Рикан почива в…

— Това какво общо има? — попита Каи.

Жената затъкна ръце в издутите ръкави на дрехата си с цвят на слонова кост.

— Нима вашите изключителни учени все още не са стигнали до това заключение? Много от ненадарените лунитяни са преносители на летумозис. Те са го донесли на Земята. И продължават да го разнасят, както изглежда, без да ги е грижа за живота, който отнемат.

Синдер поклати глава.

— Не — рече тя. Каи се обърна към нея и несъзнателно отстъпи крачка назад. Тя поклати глава още по-рязко. — Те не знаят какво правят. Как биха могли да знаят? И естествено, че учените са го разбрали. Но какво друго да сторят, освен да опитат да открият лекарство?

Кралицата се изсмя остро.

— Невежеството е твоята защита? Колко банално. Сигурно виждаш истината, че трябва да умреш. Толкова по-добре щеше да бъде за всички, ако беше умряла.

— И за ваше сведение — извика Синдер, — аз не съм щит.

Кралицата се усмихна самодоволно, без да й повярва.

— Достатъчно — намеси се Каи. — Не ме е грижа къде е родена. Синдер е гражданин на Републиката. Аз няма да я задържа.

Левана не откъсваше поглед от Синдер.

— Да давате убежище на бегълци е повод за война, млади императоре. Това ви е известно.

Видимостта на Синдер се премрежи, когато ретината й изсипа в полезрението някаква безсмислена диаграма. Тя стисна очи, проклинайки. Сега не беше време за мозъчни неизправности.

— Но може би — каза кралицата, — бихме могли да постигнем компромис.

Синдер отвори очи. Тъмният слой стоеше, но обърканата диаграма я нямаше. Тя върна вниманието си на кралицата точно навреме, за да улови жестоката извивка на устните й.

— Това момиче изглежда вярва, че вие я обичате, и ето ви възможност да го докажете. — Тя кокетно спусна мигли. — Е, кажете ми, ваше величество, готов ли сте да се пазарите за нея?