Тери Гудкайнд - Храмът на ветровете

— Ще заповядате да ме убият ли?

Калан не му отговори направо:

— Дойдохме да говорим с теб. Аз съм Калан Амнел, Майката Изповедник…

— Майката Изповедник! — той се вдигна на колене. На лицето му блесна момчешка усмивка. — О, толкова сте красива! Не очаквах да сте толкова красива!

Той опря ръка в коляното си и понечи да стане. Агиелът на Кара светкавично се стрелна към дланта й.

— Остани където си.

Той замръзна, вторачен в червения Агиел пред носа му, после върна коляното си върху аления килим. Светлината на лампите, поставени на резбовани махагонови пиластри, поддържащи ниските фронтони над библиотеките с книги от двете страни на стаята, танцуваше върху кокалестото му лице. Беше още момче.

— Бихте ли ми върнали оръжията, моля? Трябва ми мечът. Ако не меча, то поне ножа.

Кара въздъхна нервно, но Калан я изпревари:

— Намираш се в доста деликатна ситуация, млади човече. Ако това е някаква шега, знай, че никой от нас не е в настроение да проявява снизходителност.

Той закима енергично.

— Разбирам. Не е игра. Кълна се.

— Тогава повтори онова, което си казал на войниците.

Лицето му отново светна, небрежно махна с ръка към вратата.

— Ами, както вече споменах на онези момчета, когато бях…

Стиснала юмруци покрай тялото си, Калан пристъпи напред.

— Казах ти, това не е игра! Дължиш факта, че си още жив, единствено на моята милост! Искам да знам какво търсиш тук, и то веднага! Повтори какво им каза!

Мъжът примигна.

— Аз съм убиец, изпратен от император Джаганг. Дошъл съм да убия Ричард Рал.

— А сега — каза Кара застрашително — мога ли вече да го убия?

Нелепата ситуация, в която този тъй безобидно изглеждащ кльощав младеж — коленичил, очевидно безпомощен, във вражеска територия, заобиколен от стотици хиляди свирепи Д’Харански войници — открито и недвусмислено заявяваше намерението си да убие Ричард, накара сърцето на Калан да подскочи.

Не можеше да има толкова глупави хора.

Едва след известно време осъзна, че е отстъпила крачка назад. Не обърна внимание на въпроса на Кара и продължи да оглежда съсредоточено младежа.

— И как, предполагаш, би могъл да свършиш подобна работа?

— Ами — въздъхна той нехайно — имам опит в използването на меча, а ако се наложи, ще прибегна и към ножа. — Той отново се усмихна, но усмивката му този път не бе момчешка. Очите му бяха придобили оловен блясък, който завладя цялото му младо лице. — Точно за това си ги искам обратно, нали разбирате.

— Няма да получиш оръжията си.

Сви пренебрежително рамене.

— Все едно. Имам си и други начини.

— Няма да убиеш Ричард. Давам ти дума. Единствената ти надежда в този момент е да ни сътрудничиш и да ни разкажеш подробно плана си. Как влезе в Двореца?

Той й хвърли подигравателна усмивка.

— С краката си. Просто влязох. Никой не ми обърна никакво внимание. Не са особено умни хората ви.

— Достатъчно са умни, за да те промушат с мечовете си — скастри го Кара.

Онзи не й обърна внимание. Очите му останаха втренчени в Калан.

— Ако не ти позволим да си получиш меча и ножа — попита тя, — тогава какво?

— Тогава нещата ще се объркат. Това само ще причини повече болка на Ричард Рал. Точно затова ме изпрати император Джаганг: да му предложа милостта на бързата смърт. Императорът е състрадателен човек и не желае да причинява излишна болка. Принципно той е миролюбив, пътешественик по сънищата, но освен това е човек на желязното решение.

Опасявам се, че ще се наложи да убия и теб, Майко Изповедник: за да ти спестя страданието, което ще те сполети, в случай че ми се противопоставиш. Трябва все пак да призная, че не ми е по вкуса да убивам толкова красива жена. — Усмивката му грейна. — Би било истинска загуба.

Откровеността му я подразни. Когато го чу да твърди, че пътешественикът по сънищата е състрадателен, коремът я сви. Добре го познаваше.

— Какво страдание?

Той разпери ръце.

— Аз съм просто мъничка песъчинка. Императорът не споделя намеренията си с такива като мен. Изпратен съм да изпълня волята му. А тя е вие двамата с Ричард да бъдете елиминирани. Ако не ми позволиш да го убия по по-безболезнения начин, той все едно ще бъде унищожен. И доколкото знам, по не особено приятен метод. Така че защо просто не ме оставиш да си свърша работата?

— Ти сънуваш — обади се Кара.

Погледът му се отмести към Морещицата.

— Да сънувам? По-скоро ти сънуваш. Може би аз съм най-отвратителният ти кошмар.