Дж. Уорд - Сенките

Асейл се пресегна през прозореца и издърпа ръката на лесъра. Откри чисто място на ръкава му, избърса си камата, прибра я... и извади назъбен ловджийски нож от колана си.

За броени секунди отдели главата от тялото.

Остави тялото, където си беше - зад волана на джипа; ръцете и краката все още се движеха, дясната ръка дори подскочи и се вкопчи във волана.

Трудничко щеше да му е да шофира, при положение че нямаше нито мозък, нито зрение, които да го водят.

Защото той стискаше централния процесор за косата. Заобиколи колата, отвори вратата откъм мястото до шофьора и пъхна примигващата, потръпваща глава в картонената кутия от amazon.com, грижливо уплътнена с торби за боклук.

След това отново се върна зад волана. Преди вътрешното осветление да угасне, той надникна над ръба на кутията и срещна въртящите се шокирани очи.

- Беше отличен партньор - промърмори той. - Твърде жалко, че се налага да развалим сътрудничеството си.

С тези думи той мина на предавка и си тръгна.

ТРЕЗ СЕ ОТПУСНА ПО ГРЪБ ВЪРХУ ЛЕГЛОТО НА БРАТ СИ, РЪЦЕТЕ му тупнаха до него, очите му се впериха в тавана. По дяволите, това негово проклятие никога нямаше да престане да го преследва. Ето го сега, мъчещ се да постъпи както трябва с единствената жена, която бе имала значение за него, а онази гадост със с’хийб все така се стягаше около врата му като примка.

- Наистина ли... не си бил с никоя? - попита Селена. - Откакто...

Трез повдигна глава и я погледна.

- Защо бих искал която и да било? След като бях с теб, не ме интересуваше никоя друга.

Думите му бяха последвани от дълга пауза.

- Наистина ли?

- Наистина.

Селена докосна лицето си.

- Това е... - Тя поклати глава. - Направо фантастично.

Трез се подпря на лакти, загледан в нея.

- Спомняш ли си какво каза? След като... е, след като бяхме в клиниката за първи път? Че се тревожиш да не се превърнеш в поредната обсебваща мания, в която да се изгубя?

- Да.

- Е, ами ако наистина си? Аз се изгубих в теб още преди да се съберем. Вероятно не си го спомняш, но... - Той поклати глава. - Всяка вечер те чаках във фоайето.

- Какво?

- Ама че жалко, нали? Ала виждаш ли, ти идваше тук, за да нахраниш Ви или Рейдж, или Лукас, а аз се въртях край входната врата просто в случай че се появиш от тренировъчния център... или поемеш натам от някоя друга част на къщата. Една нощ... мамка му, спомням си го така, сякаш беше вчера... ти най-сетне се появи. Аз се спуснах по стълбището... ти беше във фоайето, когато привлякох вниманието ти. Гледах те и си мислех... това е най-невероятната жена, която някога съм виждал. - Той сви рамене и се надигна, за да седне. - Оттогава ти принадлежа, кралице моя. За добро или зло, съм обсебен от теб мнооооого преди да узная, че си болна.

Селена се усмихна лекичко.

- Нямах представа. Искам да кажа, знаех, когато бяхме в къщата на Рив, и ти... е, знаех, че... ъъъ... ме харесваш.

Трез примига и отново я видя гола в онова нейно легло в имението на Рив.

- Да, падах си по теб. И то как. - Той направи физиономия. - Виж, не се справих с всичко по най-добрия начин. Трябваше да ти разкажа за онова със с’хийб, но се боях да не се уплашиш и да решиш, че не искаш да имаш нищо общо с мен. Изгубих години, пленен в онзи палат, съсипах и целия живот на Ай Ем... Нямах намерение на всичкото отгоре да изгубя и възможността да бъда с теб. А що се отнася до бизнеса ми, той не е легален според законите на хората, но винаги съм вярвал, че всеки има правото да си изкарва прехраната както поиска, стига да не пречи на никого. Ето защо, за разлика от Рив, не позволявам в заведенията ми да се продава дрога. Докато са под моя покрив, онези човешки жени са защитени, практикуват само безопасен секс и задържат деветдесет процента от това, което изкарат. Десетте процента отиват за сметките ми за ток и заплатите на охраната. Така че, да... ето как стоят нещата.

Селена си пое дълбоко дъх.

- Радвам се, че си откровен с мен.

- Има ли още нещо, което искаш да знаеш? Както ти казах и преди, не говоря за родителите ми, защото за нас с Ай Ем те са просто биологичните ни създатели. Никога не ги е било грижа за нас. Винаги сме били само аз и Ай Ем и това ни е достатъчно. Ето защо не ги споменаваме.

Селена се приближи с несигурна стъпка и коленичи на пода до него.

- Благодаря ти.

Очите й бяха толкова ясни, толкова сини, докато се взираха в него.

- За какво? - дрезгаво попита той. - Не обичам да показвам слабост. Ненавиждам го.

- То само ме кара да те обичам още повече. - Селена се усмихна. - Всъщност тази твоя честност, точно сега е най-привлекателното нещо у теб.