Робин Хоб - Убиецът на Шута

В една купчина пепел.

— Не знам. Но съм по-любопитен откъде е дошла и кой я гони.

— Ще надавам ухо. Според мен е дошла нагоре по Бък. Ще поразпитам на връщане към Бъкип.

— Това го приемам в смисъл, че се каниш скоро да си тръгнеш.

— Задачата ми е изпълнена, че и отгоре. Доставих ти товара си невредим, както ми беше наредено. Нямах нищо против да помагам известно време, но наистина имам задачи, към които трябва да се върна.

Кимнах. Чувствах се празен. Неусетно бях станал зависим от Ридъл и не го бях осъзнал, докато не заговори за напускане. Ридъл беше човек, който знаеше какъв бях някога, човек, с когото можех да говоря открито; това беше утеха. Щеше да ми липсва. Гласът ми не го издаде.

— Кога ще тръгнеш?

— След три дни.

Кимнах отново. Разбирах, че ми оставя време да се приспособя към отсъствието му.

— Дотогава Лант би трябвало да се е оправил, така че ще имаш поне един мъж зад гърба си — добави той.

— Той явно не може да пази и собствения си гръб. Така че едва ли ще му доверя моя. Или на Пчеличка.

Ридъл кимна и призна:

— Няма хъса, който имаме с теб. Но това не го прави некадърен. Млад е все още. Трябва да го опознаеш по-добре.

— Да. Веднага щом се оправи. Реших, че му трябва малко уединение, докато се изцери.

Той се подсмихна.

— Не всички са единаци като теб, Том. Лант е много социален. Това, че е далече от замък Бъкип, ще е тежко за него. Трябва да знаеш, че той всъщност се зарадва на визитата на Шън. Ако ѝ трябва партньор за танци, той е чудесен вариант. Много е остроумен в разговори, добре възпитан и вежлив. Въпреки низшия си произход беше много популярен сред дамите в двора.

— Трябва да ида да го видя.

— Да, би трябвало. Той изпитва малко страхопочитание към теб. Каквото и да си му направил първия път, когато те е срещнал, ефектът не се е заличил. Много кураж му трябваше, за да дойде тук, не само за да потърси позволение да учи дъщеря ти, но и да се надява на твоята защита. Беше малко… унизително. Но Сенч му каза, че всъщност това е единственият му избор.

Не бях гледал на нещата от тази страна. И ми беше интересно да науча, че Ридъл знае за първата ни среща с Фицбдителен. Все още беше човек на Сенч в някои отношения. Нищо не казах за това, но подхвърлих:

— Той мисли, че все още съм му ядосан.

— Да. Достатъчно добре е, за да дойде на масата и да обикаля из Върбов лес. Но се държи сякаш си го затворил в стаята му.

— Разбирам. Ще се погрижа за това днес следобед.

— Том, той е младок, но това не означава, че не може да ти бъде приятел. Опознай го. Мисля, че ще го харесаш.

— Сигурен съм — излъгах. Време беше да приключа този разговор. Пчеличка беше чула достатъчно.

Способността на Ридъл да разбира какво не казвам понякога ме караше да се чувствам неловко. Той ме погледна почти тъжно и каза по-тихо:

— Том. Трябва ти приятел. Лант е млад, знам, и първото ви запознанство беше… зле премислено. Започни отново. Дай му шанс.

И тъй, същия следобед почуках на вратата на покоите на Фицбдителен. Булен отвори веднага. Видях ръката на Ревъл в подобрената кройка на ливреята му и сресаната му коса. Огледах дискретно стаята и забелязах, че младежът е свикнал да живее подредено, но не прекалено. Лечебните мехлеми на Сенч бяха спретнато подредени на лавицата над камината. Стаята ухаеше на масло от арника. Самият Фицбдителен седеше и пишеше нещо. На масата лежаха в готовност две пера, гърненце с мастило и малка попивателна. На другия ѝ край беше изпънато игрално платно с ребус на Камъчета. Зачудих се кой го е научил на тази игра. След това рязко дръпнах юздите на мислите си и се съсредоточих върху целта си.

Той мигновено скочи на крака и се поклони, а след това ме загледа с боязън, но и нащрек. Така стои човек, когато не иска да изглежда агресивен, но е готов да се защити. Фицбдителен стоеше точно така, но в съчетание с изражението на поражение на лицето му позата му издаваше почти страхливост. Призля ми. Спомних си какво беше да съм загубил всякаква увереност в тялото си. Този мъж вече се беше предал. Зачудих се колко ли беше прекършен, дали щеше изобщо да се съвземе достатъчно, за да бъде поне донякъде воин. Постарах се да не издам съжалението си.

— Писар Фицбдителен, радвам се да ви видя отново на крака и бодър. Дойдох да ви попитам дали сте достатъчно добре, за да идвате да се храните с нас?

Той кимна, без да ме поглежда в очите.

— Ако това ще ви достави удоволствие, сър, ще започна да го правя.

— Компанията ви ще ни бъде приятна. Ще даде не само на Пчеличка, но и на останалите от домакинството възможност да ви опознаят по-добре.