Робин Хоб - Убиецът на Шута

Ридъл ме гледаше питащо.

— Всъщност това е чисто съвпадение. Търсех друго, много по-голямо дете. Сенч няма да го повярва, тъй че няма да даде бурето. Жалко. Кайсиево бренди се намира трудно. От години не съм го опитвал. — Отдръпнах мислите си от пътеката на онзи спомен. Беше съвпаднало с търсенето ми на Шута. Възможно ли беше Фицбдителен да е неочакваният син, когото той ме бе помолил да издиря? Само ако, без аз и Сенч да знаем, лорд Златен се беше върнал в Шестте херцогства, имал беше тайна любовна среща с Ловкинята и след това я бе изоставил. И тя бе приписала детето си на лорд Бдителен? Не. Никакъв смисъл нямаше в това.

Ридъл все така ме гледаше замислено. По-добре бе да се възползвам от любопитството му.

— Онази посетителка, която дойде. Която напусна, без да се сбогува. Тя ми донесе съобщение от един стар приятел. Лорд Златен.

Едната му вежда леко се вдигна. И да беше изненадан, че е била пратеничка, прикри го добре.

— Двамата с лорд Златен бяхте много близки, доколкото си спомням.

Каза го толкова неутрално, все едно не означаваше нищо за него. Или може би всичко.

— Да, близки бяхме — съгласих се спокойно.

Мълчанието се проточи. Давах си сметка за малката слушателка зад стената. Покашлях се.

— Има още. Пратеничката каза, че я преследват. Че преследвачите ѝ са близо.

— Щеше да е в по-голяма безопасност, ако беше останала тук.

— Може би. Но може би тя не е мислила така. Знам, че се боеше, че опасността ще я последва до къщата ми. Но също така ми каза, че лорд Златен се е опитвал да се върне, но че него също го преследвали. — Прецених рисковете. Започнал ли си, карай докрай. — Лорд Златен може да е станал баща, когато беше в Шестте херцогства. Пратеничката дойде, за да ми каже, че този син вероятно е в голяма опасност. И че лорд Златен ме моли да го намеря и да го защитя.

Ридъл мълчеше — подреждаше всичко, което му бях казал. Заговори предпазливо.

— Мислиш ли, че Фицбдителен може да е син на лорд Златен?

Поклатих глава.

— Не е на подходящата възраст. Лоръл Ловкинята беше една от жените, които смятах, че биха могли да са майка на този „неочакван син“.

— По-важното е, че бащата не съвпада. Лоръл Ловкинята е майка му, казва сега Сенч. Но Бдителен го е обявил за свой син. Освен ако момчето не е имало двама бащи…

— Или не е признато от някой, който не му е баща — изтъкнах.

— Той все пак е твърде млад. Освен ако лорд Златен не е посетил отново Бък.

Замълчахме. Щеше ли да се е върнал в Бък и да не се свърже с мен? Едва ли. А и защо да се връща?

— Какво знаеш за лорд Бдителен? — попитах.

— Не много. Малко е грубоват и именията му бяха занемарени от доста години. Когато за пръв път чух за Фицбдителен, бях изненадан, че лорд Бдителен е успял да склони която и да е жена да легне с него, да не говорим той, неженен мъж, да припознае копеле. Но може би е обяснимо, ако е мислел, че момчето е единственият му шанс за наследник. Но все пак той се стегна и нае един свестен човек да му помага в ръководенето на именията му, а когато започна да се замогва, се ожени. Мисля, че точно тогава започнаха неприятностите му. Коя лейди би искала копеле да е с предимство пред законно родените ѝ синове? Скоро след това Фицбдителен беше пратен в Бъкип и Сенч го взе под опеката си. — Помисли още малко. — Не мога да видя никаква връзка между него и възможно дете, заченато от същата дама много години по-рано.

Поклатих глава.

— Не. Просто странно съвпадение. Мислех, че съм купил торба с прасенце, а намерих коте. Но това не слага край на търсенето ми на този син. Смятам, че може би ще е разумно да разпитам самата Ловкиня.

Ридъл поклати глава.

— Трудно ще е. Няма я от много години, Фиц. Помня когато напусна замък Бъкип, за голямо разочарование на кралица Кетрикен. Ролята ѝ в справянето с фракцията на Старата кръв беше съществена. Напусна толкова внезапно, че имаше слух, че се е скарала с някой на висока позиция, но и да го е направила, беше добре прикрито. А преди да е изтекла годината получихме вест за смъртта ѝ.

Замислих се. Дали Лоръл бе напуснала цитаделата, за да скрие бременността си и тайно да износи дете? Беше загадка отпреди много години и не ме засягаше. Натъжих се, като разбрах, че си е отишла от този свят. Беше добра с мен. Поклатих глава. Всичко това беше минало.

— Ридъл. Чул ли си някакви клюки за пратеничката? И за преследвачите ѝ?

— Най-различни. Нищо за преследвачите обаче. Знаеш го. Но мога да се постарая да хванем дирята ѝ. Мислиш, че е избягала… но къде?