Робин Хоб - Гонитбата на Шута

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Гонитбата на Шута» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гонитбата на Шута: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гонитбата на Шута»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кралицата на майсторското фентъзи Робин Хоб ни поднася втората книга от трилогията „Фиц и Шута“.
Гибелните приключения на Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен приятел Шута продължават. Но „Гонитбата на Шута“ е повече от продължение. С присъщото ѝ майсторство и въображение Хоб вещо надгражда и разкрива опустошителни тайни и стъписващи заговори.
Мрачна сянка надвисва над Фиц и неговия свят — сянка, която заплашва да затъмни всяка надежда за бъдещето. Но Фицрицарин Пророка не е останал без оръжия. Древната магия все още живее в жилите му. И макар през годините да е допуснал упадък в уменията си като кралски убиец, такива неща, веднъж научени, не се забравят лесно.
И на врагове, и на приятели предстои да научат, че няма нищо по-опасно от мъж, на когото не е останало нищо за губене.

Гонитбата на Шута — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гонитбата на Шута», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

О. Отдръпнах се. Изведнъж се почувствах като дете, прекъснало възрастни, докато обсъждат важни неща. Дракони. Съюз срещу дракони. Съюз с кого? Бинград? И какво можеше някой да се надява да направи срещу дракони, освен да ги подкупи с достатъчно месо, за да ги поукроти? Нямаше ли сприятеляването с наглите месоядни да е по-добро от предизвикването им? Почувствах се неуместно пренебрегнат с това, че не бяха потърсили мнението ми.

А в следващия момент се укорих. Остави Сенч и Предан, и Елиания и Кетрикен да се оправят с драконите. Отдръпни се, Фиц.

Повдигнах едно от стенните пана и се промъкнах тихо в лабиринта от тайни коридори, които криволичеха зад стените на замъка Бъкип. Някога бях познавал шпионските проходи толкова добре, колкото знаех пътеката до конюшните. Въпреки изминалите години тесните коридори, които пълзяха през вътрешните стени или лъкатушеха покрай външните стени на замъка, не се бяха променили.

Но аз бях. Вече не бях онова мършаво хлапе, нито дори младеж. Бях мъж на шейсет и макар да се ласкаех, че все още съм достатъчно здрав, за да върша тежка работа, вече не бях подвижен и гъвкав. Тесните ъгли, покрай които някога се бях промъквал, без да се замисля, сега изискваха малко усилие. Стигнах до входа на стария килер и се присвих до скритата врата, опрял ухо на стената. Изчаках тихо за миг, преди да се измъкна навън зад рамка за месо, отрупана с поклащащи се наденици.

Спаси ме само милата бъркотия на Зимния празник. Когато излязох от килера в коридора, една едра жена със запрашена от брашно престилка настоя да разбере какво ме е забавило толкова.

— Намери ли ми гъшата мас, или не?

— Н-не я видях — отвърнах, а тя ме сряза:

— Защото си сбъркал килера! Иди две врати по-натам, надолу по стълбището, отвори втората врата към студения склад и там я потърси, в голямо кафяво гърне на един рафт. Хайде, по-живо!

Завъртя се и ме остави. Докато се отдалечаваше, мърмореше недоволно за наемане на нови помощници точно преди празненство. Въздъхнах изнервено, обърнах се и видях някакъв тип, горе-долу с моя ръст, който се тътреше по коридора с тежко кафяво гърне в ръце. Проследих го и когато влезе в кухните, подминах кухненската врата и лъхналия от нея аромат на пресен хляб, димящи супи и печени меса и излязох навън.

В гъмжащия от хора двор на замъка Бъкип бях просто поредният мъж, забързан по спешна работа. Погледнах изненадан към небето. След пладне. Бях спал много по-дълго, отколкото се канех. Кратко прекъсване на бурята беше оголило обедното слънце, но със сигурност към нас идваше още сняг. Съжалих колко импулсивно бях зарязал наметалото си предния ден. Щях да имам късмет, ако успеех да се върна в замъка преди да завали.

Отидох първо до лазарета: надявах се да се извиня на Ридъл насаме. Но вътре се оказа по-оживено от обичайното, защото явно някои от пазачите ни се бяха посбили пиянски предната нощ. Никой не бе пострадал особено освен един, комуто бяха отхапали бузата. Беше толкова гадно, че всеки би потръпнал от гледката. Шумът и бъркотията отново се оказаха мои съюзници. Ридъл вече не беше там. Напуснах с надеждата, че вече се е възстановил, но по-вероятно беше да са го преместили да лежи някъде, където ще си почине по-добре. Постоях малко пред лазарета, докато реша какво да правя по-натам.

Претеглих на ръка кесията си. Монетите, които се бях надявал да похарча за радост на мъничката си дъщеря, все още тежаха доста — нараснали с онова, което ми беше дал Сенч. Бях натъпкал кесията си добре във Върбов лес, с вярата, че ще поглезя Пчеличка по всякакъв възможен начин на онзи пазарен ден в Крайречни дъбове. Едва вчера ли беше това? Заля ме студена вълна. Това, което бях искал да е ден на радост и забавление, беше свършило с насилие и кръвопролитие. За да спася живота на Шута, я бях изпратил у дома без мен, под съмнителната опека на писар Фицбдителен и лейди Шън. Малката ми Пчеличка, само на девет и на вид по-скоро колкото шестгодишна. Зачудих се що за ден има сега. Копривка бе обещала да изпрати птица, за да я уведоми, че съм пристигнал благополучно в Бъкип, и знаех, че по-голямата ми дъщеря никога няма да ме провали с такава задача. Тъй че по-късно днес щях да напиша писма до Фицбдителен и Ревъл, но най-вече на Пчеличка. Първокласен вестоносец на добър кон можеше да ги занесе там за три дни. Четири, ако паднеше сняг… Засега съобщението по птица трябваше да е достатъчно. А през това време щях да прескоча до град Бъкип не само за да си купя нови дрехи с парите, които имах от Сенч, но също така и за да купя още подаръци за Пчеличка. Подаръци за Зимния празник, реших, за да ѝ покажа, че мисля за нея, макар и да не мога да съм с нея. Щях да си угодя, като я зарадвам! Дори подаръците ми да стигнеха до нея няколко дни по-късно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гонитбата на Шута»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гонитбата на Шута» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Робин Хобб - Судьба Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Золотой шут
Робин Хобб
Робин Хобб - Убийца шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Судьба шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Странствия Шута
Робин Хобб
Отзывы о книге «Гонитбата на Шута»

Обсуждение, отзывы о книге «Гонитбата на Шута» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x