Робин Хоб - Гонитбата на Шута

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Гонитбата на Шута» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гонитбата на Шута: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гонитбата на Шута»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кралицата на майсторското фентъзи Робин Хоб ни поднася втората книга от трилогията „Фиц и Шута“.
Гибелните приключения на Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен приятел Шута продължават. Но „Гонитбата на Шута“ е повече от продължение. С присъщото ѝ майсторство и въображение Хоб вещо надгражда и разкрива опустошителни тайни и стъписващи заговори.
Мрачна сянка надвисва над Фиц и неговия свят — сянка, която заплашва да затъмни всяка надежда за бъдещето. Но Фицрицарин Пророка не е останал без оръжия. Древната магия все още живее в жилите му. И макар през годините да е допуснал упадък в уменията си като кралски убиец, такива неща, веднъж научени, не се забравят лесно.
И на врагове, и на приятели предстои да научат, че няма нищо по-опасно от мъж, на когото не е останало нищо за губене.

Гонитбата на Шута — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гонитбата на Шута», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вместо да използвам кухненския вход, отидох до една странична стена и влязох през врата, запазена главно за куриери и слуги с по-висок статут. Издутата торба ми осигури пропуск и на единствения помощник стюард, който ме попита по каква работа идвам, отвърнах, че имам пратка за лейди Копривка и ми е разрешено да мина.

Стенните пана и мебелите се бяха променили през годините, но основната йерархия на помещенията оставаше както си беше в детството ми. Качих се по слугинското стълбище, озовах се на етажа, запазен за по-низши благородници, прекарах малко време там уж че чакам някой да ме пусне в едно от жилищата, и веднага щом коридорът се опразни успях да се добера до следващия етаж и вратата на старите покои на лейди Дайми. Ключът превъртя плавно и влязох. Скритият вход към старите покои на Сенч беше през един гардероб с мухлясали дрехи на старица.

Пропълзяването ми през гардероба беше тромаво като предната нощ и неволно се зачудих дали цялата тази тайнственост на Сенч наистина е нужна. Знаех, че Шутът бе помолил за тези стаи, защото все още се страхуваше, че го преследват, но вярвах, че преминаването ни през камъните е затруднило преследвачите му. След това си спомних как Бялото момиче беше умряло, с паразити, които прояждаха очите му, и реших, че предпазливостта винаги е най-доброто решение. Нямаше да навреди, ако запазех Шута добре скрит.

Един от потайните слуги на Сенч беше посетил покоите, докато ме бе нямало. Трябваше да се срещна с него. Или с нея. Мръсните дрехи на Шута бяха прибрани и коритото беше опразнено и избутано в ъгъла. Блюдата от предната нощ и чашите бяха разтребени. В огнището беше напъхано тежко каменно гърне с капак, но миризмата на задушено телешко все още изпълваше стаята с аромат. На масата беше изпъната покривка и до малко блюдо с бяло масло бе поставен самун хляб, увит в чиста жълта кърпа. Имаше прашна бутилка червено вино и две чаши, две чинии и прибори.

Кетрикен навярно бе отговорна за двете практични ленени нощници, провесени на стола. С тях имаше и два чифта широки панталони. Спални чорапи от агнешка вълна бяха навити спретнато на топки. Усмихнах се при мисълта, че най-вероятно бившата кралица е претършувала собствения си гардероб за тези меки неща. Събрах дрехите и ги сложих на леглото до Шута.

Облеклата, оставени на втория стол, бяха по-озадачаващи. Небесносиня дреха с тесни ръкави и десетки повече копчета, отколкото са нужни, за да се закопчае която и да е дреха, висеше на гърба на стола. На седалката — почти практични панталони от черна вълна, завършващи с маншети на сини и бели райета. Пантофите до тях наподобяваха малки лодки с изострени обърнати нагоре носове и дебела подметка. Помислих си, че са твърде големи за Шута дори да е достатъчно добре, за да ходи из Бъкип.

Бях забелязал дълбокото му и стабилно дишане още щом влязох. Добре беше, че все още спи, и потиснах момчешкия си импулс да го събудя и да го попитам как се чувства. Вместо това взех един лист и седнах на старата работна маса на Сенч, за да съчиня писмото си до Пчеличка. Умът ми беше пълен с думи, справих се с поздрава, а след това известно време гледах втренчено листа. Толкова много имах да ѝ кажа — от уверенията, че ще се върна скоро, до съвети как да се оправя с Фицбдителен и Шън. Можех ли да съм сигурен, че само нейните очи ще прочетат написаното? Надявах се, но все пак старата ми подготовка изплува на повърхността и реших да не споделям на хартия думи, които могат да предизвикат лошо чувство към нея. Тъй че написах само, че се надявам да се зарадва на тези малки нещица. И че както съм обещал, съм ѝ купил нож и че вярвам, че ще го използва разумно. Напомних ѝ, че ще се върна у дома колкото се може по-скоро и че се надявам, че ще използва времето си добре, докато ме няма. Не ѝ заповядах да се учи упорито с новия си наставник. Всъщност по-скоро се надявах, че при отсъствието ми и покрай зимните празници ще отложат уроците за известно време. Но и тази мисъл не споделих на хартията. Завърших писмото си с надеждата, че ще се радва на Зимния празник, и вметнах, че ми липсва ужасно. Надявах се, че Ревъл ще се погрижи тези дни да са празнични. Бях се канил да намеря менестрели в Крайречни дъбове. Готвачката Нътмег пък беше предложила меню, което Ревъл беше доукрасил. Беше някъде на писалището ми у дома.

Трябваше да се справям по-добре с малката ми дъщеричка и щях да го направя. Но малко можех да сторя за това, докато не се върнех у дома. Трябваше да се задоволя с подаръците, докато не съм там.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гонитбата на Шута»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гонитбата на Шута» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Робин Хобб - Судьба Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Золотой шут
Робин Хобб
Робин Хобб - Убийца шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Судьба шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Странствия Шута
Робин Хобб
Отзывы о книге «Гонитбата на Шута»

Обсуждение, отзывы о книге «Гонитбата на Шута» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x