Робин Хоб - Гонитбата на Шута

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Гонитбата на Шута» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гонитбата на Шута: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гонитбата на Шута»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кралицата на майсторското фентъзи Робин Хоб ни поднася втората книга от трилогията „Фиц и Шута“.
Гибелните приключения на Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен приятел Шута продължават. Но „Гонитбата на Шута“ е повече от продължение. С присъщото ѝ майсторство и въображение Хоб вещо надгражда и разкрива опустошителни тайни и стъписващи заговори.
Мрачна сянка надвисва над Фиц и неговия свят — сянка, която заплашва да затъмни всяка надежда за бъдещето. Но Фицрицарин Пророка не е останал без оръжия. Древната магия все още живее в жилите му. И макар през годините да е допуснал упадък в уменията си като кралски убиец, такива неща, веднъж научени, не се забравят лесно.
И на врагове, и на приятели предстои да научат, че няма нищо по-опасно от мъж, на когото не е останало нищо за губене.

Гонитбата на Шута — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гонитбата на Шута», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Знаеше, че съм оставил тази част от живота си зад гърба си. Бях различен човек, почитан мъж, стюард на дома на дъщеря ми, баща на малко момиче. Вече не бях убиец. Бях оставил убийствата зад гърба си. Години бяха минали, откакто бях строен и гъвкав младеж с мускули твърди като сърцето на убиец. Вече бях провинциален благородник. Двамата се бяхме променили толкова много…

Все още помнех насмешливата му усмивка и пробягващия поглед, които му бяха толкова свойствени някога, очарователни и дразнещи едновременно. Беше се променил, но бях сигурен, че все още го познавам в най-важните неща, онези, които отиваха отвъд дребните факти като къде е роден или кои са били родителите му. Познавах го откакто бяхме млади. Кисела усмивка изкриви устните ми. Не — откакто бяхме деца. В някои отношения се съмнявах, че някой от двама ни наистина е бил дете. Но дългите години дълбоко приятелство бяха основа, в която не можех да се съмнявам. Познавах характера му. Познавах чувството му за вярност и всеотдайност. Знаех повече за тайните му от всеки друг и бях пазил тези тайни толкова грижливо, колкото ако бяха мои лични. Виждал го бях отчаян и обезсилен от ужас. Виждал го бях прекършен от болка и го бях виждал разлигавен от пиянство. А над всичко това го бях виждал мъртъв и бях него като мъртъв, и бях върнал тялото му към живота, и бях върнал духа му, за да обитава това тяло.

Тъй че го познавах. До костите.

Или така си бях мислил.

Поех си дълбоко дъх и издишах, но това не облекчи напрежението ми. Бях като дете, изпитващо ужас да погледне навън в тъмното от страх какво може да види. Отричах онова, за което знаех, че е вярно. Познавах Шута до костите и от костите навън. И знаех, че ще направи каквото смята, че трябва да направи, за да тласне света по най-добрия му път. Беше ми позволил да стъпвам по ръба на бръснача между смърт и живот, беше очаквал от мен да понеса болка, лишения и загуба. Беше се предал на една мъчителна смърт и бе повярвал, че тя е неизбежна. Всичко заради визията му за бъдещето.

Тъй че ако вярваше, че някой трябва да бъде убит и не можеше да убие това лице лично, щеше да помоли мен. И щеше да натовари молбата си с онези ужасни думи: за мен .

Извърнах очи от него. Да. Щеше да поиска това от мен. Последното нещо, което изобщо исках да правя отново. А аз щях да кажа „да“. Защото не можех да го погледна, прекършен и в болка, и да не усетя прилив на гняв и омраза. На никого, на никого не можеше да бъде позволено да го нарани толкова тежко, както бяха направили, и да продължи да живее. Всеки толкова лишен от съчувствие, че да може систематично да изтезава и физически да унижава друг, не трябва да бъде търпян да живее. Чудовища бяха направили това. Колкото и човешки да можеше да изглеждат, това свидетелство за делото им казваше истината. Трябваше да бъдат убити. И аз трябваше да направя това.

Исках да го направя. Колкото повече го гледах, толкова повече исках да отида и да убивам, не бързо и не кротко, а кърваво и шумно. Исках хората, които му бяха причинили това, да знаят, че умират, и да знаят защо. Исках да им остане време да съжалят за това, което са направили.

Но не можех. И това ме разкъсваше.

Трябваше да откажа. Защото колкото и да обичах Шута, колкото и дълбоко да стигаше приятелството ни, колкото и свирепо нажежена да гореше омразата ми, Пчеличка първа имаше право на моята защита и отдаденост. Вече бях нарушил това, като я бях оставил на грижите на други, докато спасявах своя приятел. Малкото ми момиче беше единственото, което ми бе останало от жена ми, Моли. Пчеличка беше последният шанс да бъда добър баща и не се бях справил много добре с това напоследък. Преди години се бях провалил с по-голямата ми дъщеря, Копривка. Бях я оставил да мисли, че друг мъж е баща ѝ, дал я бях на друг да я отгледа. И Копривка се съмняваше в способността ми да се грижа за Пчеличка. Вече беше говорила да вземе Пчеличка от опеката ми и да я доведе тук, в Бъкип, където можеше да надзирава възпитанието ѝ.

Не можех да позволя това. Пчеличка беше твърде малка и твърде странна, за да оцелее сред дворцовата политика. Трябваше да я пазя на безопасно с мен във Върбов лес, в кроткото и сигурно селско имение, където можеше да расте толкова бавно и да бъде толкова чудата, колкото си иска — и толкова чудесна. Тъй че макар да я бях оставил, за да спася Шута, беше само този единствен път и само за малко. Щях да се върна при нея. Може би, утешавах се, ако Шутът се възстановеше достатъчно, щях да го взема с мен. Да го взема в тихия и спокоен Върбов лес, да го оставя да намери изцеление и мир там. Изобщо не беше в състояние да пътува до Клерес, още по-малко да ми помогне в убийството на онези, които му бяха причинили това. Възмездието, знаех, може да бъде отложено, но животът на едно порастващо дете не може. Имах единствен шанс да бъда баща на Пчеличка и моментът бе точно сега. По всяко време можех да бъда убиец за Шута. Тъй че засега най-доброто, което можех да му предложа, беше мир и изцеление. Да. Тези неща трябваше да са първи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гонитбата на Шута»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гонитбата на Шута» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Робин Хобб - Судьба Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Золотой шут
Робин Хобб
Робин Хобб - Убийца шута
Робин Хобб
Робин Хобб - Судьба шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Миссия Шута [litres]
Робин Хобб
Робин Хобб - Странствия Шута
Робин Хобб
Отзывы о книге «Гонитбата на Шута»

Обсуждение, отзывы о книге «Гонитбата на Шута» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x