Диана Габалдон - Друговремец

Отново се заинтригувах и отворих длан.

- Каква съм тогава според дланта си?

Госпожа Греъм се намръщи, но не посегна втори път към ръката ми.

- Не мога да река. Странно, повечето длани си приличат. Не, не казвам, че видиш ли една, все едно си видяла всички, но често има прилики. - Ненадейно тя се усмихна, разкривайки чистобели и очевадно фалшиви зъби.

После продължи:

- Така работи гадателят, знаеш. На църковния панаир всяка година гадая на чай и на ръка -е, поне преди го правех. Но Войната свърши и сигурно ще започна отново. Влиза в шатрата някое момиче и ето ме мен, с тюрбан и пауново перо, назаем от господин Доналдсън, и “премяна с ориенталско великолепие“ - халатът на викария, цял в извезани пауни и жълт като пладнешко слънце, - и я оглеждам, като се преструвам, че й гледам на ръка. Виждам, че деколтето на блузата й стига до пъпа, усещам евтиния парфюм, обиците й стигат до раменете... Не ми трябва кристално кълбо, за да предскажа, че до следващия панаир вече ще има дете. - Погледът й палаво проблясваше. - Макар че, ако не виждаш пръстен, по-тактично би било първо да предскажеш сватба.

Засмяхме се.

- Значи изобщо не ги гледате в ръцете? Освен за пръстени?

Тя доби изненадан вид.

- О, разбира се, че ги гледам. Но обикновено знаеш какво ще видиш, още преди да погледнеш. Обикновено. - Кимна към дланта ми. - Но такива линии не съм виждала. Този голям палец - тя все пак се наведе леко напред и го докосна, - не би се променил много. Значи, че имаш силна воля и не обичаш да ти противоречат. - Тя ми смигна. - Но това и мъжът ти може да ти го каже. Както и това. - Посочи една месеста издатина в основата на палеца.

- Какво е това?

- Нарича се Хълмът на Венера. - Тя присви благоприлично устни, макар крайчетата им да се дръпнаха нагоре. - У мъж значи, че си пада по моми. У жена е по-различно. Нека го кажа по-деликатно - предвиждам, че мъжът ти няма да търси нещо друго извън ложето ви. - Тя се засмя изненадващо дълбоко и неприлично, а аз се поизчервих.

Възрастната икономка отново се вглъби в ръката ми, като сочеше тук-там с нокът, за да подчертава думите си.

- Дълбока линия на живота имаш - в добро здраве си и вероятно ще си останеш така. Прекъсната е, което значи, че животът ти се е променил значително, но това важи за всички ни, нали? Твоята обаче е прекъсната на немалко места. А линията на брака ти, хм - тя поклати отново глава, - е разцепена на две. Не е необичайно, обикновено значи два брака...

Реагирах едва доловимо и незабавно се прикрих, но тя ме усети и вдигна поглед. Май наистина бе много проницателна гадателка. Закима успокоително.

- Не, не, моето момиче. Не значи, че нещо ще се случи на благоверния ти. Но ако се случи -тя подчерта „ако“, като ме стисна леко за дланта, - няма да чезнеш и тъгуваш по него цял живот. Ако изгубиш първата си любов, можеш отново да обикнеш

Тя примижа късогледо към дланта ми и леко прокара напукания си нокът по линията на брака ми.

- Но повечето разделени брачни линии са прекъснати - твоята е раздвоена. - Тя ми се ухили дяволито. - Да не си имаш друг съпруг тайничко?

Засмях се и тръснах глава.

- Не. Откъде време? - После обърнах длан с ръба нагоре. - Чувала съм, че вдлъбнатинките отстрани на дланта показват колко деца ще имаш. - Казах го нехайно, или поне се надявах така да прозвучи. Ръбът на дланта ми бе разочароващо гладък.

Госпожа Греъм махна подигравателно.

- Ба! След една-две рожби може и да ти се появят бразди по дланите. Но по-скоро ще се появят на лицето ти. Предварително нищо не значи.

- О, така ли? - Почувствах се глупаво, задето бях така облекчена. Щях да попитам дали браздите в основата на китката ми значат нещо (склонност към самоубийство?), но преподобният Уейкфийлд ни прекъсна, като влезе с празните чаени чаши. Постави ги до сушилника за съдове и шумно и непохватно затършува из скрина, очевидно с надеждата да получи помощ.

Госпожа Греъм скокна на крака, за да запази неприкосновеността на кухнята си, ловко избута преподобния настрани и се зае да подрежда приборите за чай на поднос, за да ги внесе обратно в кабинета. Преподобният Уейкфийлд ме дръпна на безопасно разстояние от шетнята.

- Защо не дойдете в кабинета ми за още една чаша чай с мен и съпруга ви, госпожо Рандал? Направихме извънредно удовлетворително откритие.

Виждах, че макар да се опитва да изглежда спокоен, всъщност се пръска от радост от находката им, като хлапак с жаба в джоба. Явно ми се падаше да прочета списъка с прането на капитан Джонатан Рандал, квитанциите му за обущар или някой също толкова удивителен документ.