Скот Линч - Червени морета под червени небета

— Много трогателно, няма що.

— Личи си, че настоявате за още доказателства, мастер Феруайт, и за щастие останалите са още по-ясни. Първо, невъзможно е пигментите да са толкова ярки предвид състоянието на алхимията преди четиристотин години. Свежестта на цветовете подсказва съвременен произход. И последно, за проклетия, на тези творби им липсва лустрото на столетията. Няма фини пукнатини в боята, обезцветяване от плесен и слънчеви лъчи, нито димни напластявания върху лакираната повърхност. Плътта им сама по себе си се отличава от истинския предмет така, както моето лице би се отличавало от лицето на десетгодишно момче. — Крел се усмихна тъжно. — Аз съм достигнал щастлива старост. А те не са.

— И какво означава това спрямо нашата уговорка?

— Съзнавам, че вие вероятно сте се подложили на необикновено големи трудности, за да се сдобиете дори с тези факсимилета от… господина в Тал Верар — изрече Крел, докато се настаняваше на стола зад писалището, и остави картината. — Поднасям ви своята благодарност и възхита.

Джийн изсумтя и се втренчи в стената.

— Вашата благодарност и възхита — обади се Локи, — колкото и добронамерени да са…

— … не са законно платежно средство — довърши Крел.

— Не съм глупак, мастер Феруайт. За тези десет картини все пак мога да ви предложа две хиляди солария.

— Две? — Локи се вкопчи в облегалката и се наведе напред.

— Сумата, която първоначално обсъждахме, беше петдесет хиляди, мастер Крел!

— За оригиналите аз с радост бих изплатил тази първоначално договорена сума — обясни Крел. — За истинските артефакти от периода на Последния разцвет аз бих намерил купувачи от далечни краища, които нямат представа за… потенциалното неудоволствие на господина в Тал Верар.

— Две — промърмори Локи. — Господи, докато киснехме в Кулата на греха, сме оставили там повече! Две хиляди солария за две години, това ли ни предлагате?

— Не. — Крел сплете издължените си пръсти. — Две хиляди солария за десет картини. Колкото и да съжалявам за онова, което вероятно сте понесли, за да придобиете тези предмети, в договора ни няма клаузи за трудности. Аз плащам за стоката, не за процеса, необходим, за да се сдобиеш с нея.

— Три хиляди — рече Локи.

— Две хиляди и петстотин и нито сентира повече! — отсече Крел. — Мога да им намеря купувачи — всяка от тях въпреки всичко е уникална творба на стойност стотици соларии и си струва и да я притежаваш, и да я покажеш. Ако съм принуден, след време мога дори да се опитам да ги препродам обратно на господина от Тал Верар с твърдението, че съм ги намерил в някакъв далечен град. Не се и съмнявам, че ще прояви щедрост. Но ако не желаете да приемете цената ми… свободни сте да ги занесете на пазарния площад или може би в някоя кръчма.

— Две хиляди и петстотин — повтори Локи. — В ада да горят дано.

— Подозирам, че като ни дойде времето, това ни се пише и на нас, мастер Феруайт. Но сега бих искал да чуя решението ви. Приемате ли моето предложение?

— Две хиляди и петстотин — повтори Локи за петнайсети път, докато каретата им трополеше към марината на Вел Вирацо. — Не е истина, мама му стара.

— Сигурно са повече от състоянието на доста хора — смънка Джийн.

— Но не са, колкото обещах! — възрази Локи. — Извинявай, Джийн. Пак се издъних. Казах десетки хиляди. Голямо число. Щеше да ни върне на върха в игрите. Лашейнски благородници. Богове на небесата! — Той скри лицето си в шепи. — Уродливи страже, защо, по дяволите, изобщо ме слушаш?

— Не си виновен ти — увери го Джийн. — Номера го извъртяхме и измъкнахме всичко, което бяхме набелязали. Само че набелязаното „всичко“ не беше онова, което трябва. Нямаше как да го знаем.

— Гадна работа! — изруга Локи.

Каретата им забави ход и спря със скърцане. С тракане и стържене кочияшът нагласи дървената стълба, вратата се отвори и вътре нахлу дневната светлина заедно с мириса на море и виковете на чайките.

— Още ли… си навит за онова? — Джийн остана безучастен и Локи прехапа устна. — Знам… че и тя трябваше да е с нас. Можем просто да забравим, да го зарежем, да хванем карети…

— Навит съм — прекъсна го Джийн и посочи торбата от зебло на седалката до Локи. — Освен това този път си направихме труда да вземем и котка.

— Сигурно. — Локи сръчка лекичко торбата и се усмихна тънко, щом отвътре го нападнаха. — Но все пак ти…

Джийн вече ставаше, за да слезе.

— Мастер Феруайт! Толкова се радвам най-сетне да се запознаем. Както и с вас, мастер…