Скот Линч - Червени морета под червени небета

— И двамата в еднаква степен не успяхме — поправи я Рекин. — Всъщност аз много по-силно се хванах на измишльотините на Коста и Де Фера от теб. Ти докрай хранеше подозрения. Ако зависеше единствено от теб, убеден съм, че щеше да ги изхвърлиш рано-рано през прозореца и да спестиш цялата тази бъркотия накрая.

Тя се усмихна.

— А пък самодоволните Приори са уверени, че в твое лице им натрапвам последна бляскава синекура. — Рекин зарови пръсти в косата й. — Богове, каква изненада ги чака! Нямам търпение да те видя как действаш. Ти ще изградиш нещо, пред което моите малки котерии от фелантоци ще изглеждат безвкусица.

Селендри огледа съсипания кабинет. Рекин избухна в смях.

— Май тия безочливи малки мискини са достойни за възхищението ми! Цели две години да кроят подобно нещо, а после и номера със столовете. И печата ми! Лайонис направо получи гърчове…

— Аз очаквах да побеснееш — призна Селендри.

— Да побеснея? Да бе, бесен съм. Тая гарнитура от столове много си я обичах.

— Знам колко дълго си се трудил, за да се сдобиеш с тези картини…

— А, да, картините. — Рекин се ухили дяволито. — Що се отнася до тях… Тия стени нещо ми се виждат много голи. Би ли слязла с мен в съкровищницата, че почвам да вадя истинските?

— Как така истинските?

— Репродукции?! Но как, по дяволите?!

Локи, седнал на удобен дървен стол с висока облегалка в кабинета на Акастус Крел, главния търговец на изящни предмети от Вел Вирацо, стисна здраво фината си чаша с хладък чай, за да не я разлее.

— Няма как този термин да ви е непознат, мастер Феруайт — отвърна Крел. Старецът би приличал на съчка, ако не бяха грациозните му движения: той крачеше из кабинета си като танцьор на сцената и боравеше с лупите като дуелист, заемащ ефектна поза. Беше облечен със свободен брокатен халат от здрачно синя коприна. Той вдигна очи и лъскавината на плешивото му теме подчерта свръхестествената проницателност на погледа му. Кабинетът беше леговището на Крел, центърът на съществуването му и му придаваше някакъв спокоен авторитет.

— Да, когато става дума за мебели — отвърна Локи. — Но за картини…

— Това е още по-рядко, със сигурност, но няма никакво съмнение. Всъщност никога не съм виждал оригиналите на тези десет картини, господа, но има съществени несъответствия в пигментите, мазките и общото състаряване на повърхностите. Те не са действителни произведения на изкуството на Талатрийския барок.

Джийн преглъщаше думите му навъсен, скръстил ръце, безмълвно и без да докосва чая си. Локи усети как в гърлото му се надига жлъчка.

— Обяснете. — Той едва обуздаваше гнева си.

Крел въздъхна — очевидно собственият му гняв се смекчаваше от съчувствието към положението, в което бяха изпаднали двамата.

— Вижте… — Той внимателно вдигна една от откраднатите картини. Тя изобразяваше няколко благородници от Теринския трон на гладиаторски борби, приемащи почитта на смъртно ранен боец. — Онзи, който го е нарисувал, е истински майстор в занаята, притежаващ фантастично търпение и сръчност. За една картина са нужни стотици часове труд, и то при безпрепятствен достъп до оригиналите. Очевидно… господинът, от когото сте се сдобили с тези предмети, е имал скрупули относно излагането на оригиналите на опасност. Бих заложил къщата си и всичките си градини, че последните се намират в съкровищницата му.

— Ама… несъответствия. Как е възможно да ги различите?

— Майсторите, покровителствани от последния двор на Теринския трон, са си имали таен начин да отличат творбите си от произведенията на художници, служили на по-нископоставени покровители. Това се е разчуло извън императорския двор чак години след падането му. В своите картини майсторите, избраници на Талатри, и сътрудниците им умишлено са създавали почти незабележим недостатък в единия ъгъл на творбата чрез използването на мазки, чиито размер и посока не са съвпадали с околните. Всъщност несъвършенството е знак за съвършенство. Като белега за красота, който някои вадрани поставят на дамите си.

— И го разпознавате от пръв поглед?

— Мога да кажа със сигурност кога не съзирам и намек за това никъде, и в десетте творби.

— Проклятие! — изруга Локи.

— Нещо ми подсказва, че художникът, създал картините… или онзи, който ги е поръчал, са питаели такова искрено възхищение към оригинала, че са отказали да фалшифицират скрития отличителен белег.