Кен Сколс - Ридание

— Герит, вярваш ли, че аз съм унищожил Уиндвир с една от андрофрансинските играчки?

Слугата премести поглед от Сетберт към Лисиас, видимо несигурен как да отговори.

— Е?

Мъжът пребледня и продума:

— Чух подобно нещо, дори от вашите уста, милорд.

— Да — каза Сетберт бавно и се наведе напред, — но вярваш ли го?

Слугата вдигна глава и го погледна в очите.

— Не знам на какво да вярвам, лорд Сетберт.

Надзорникът се усмихна и се облегна назад, освобождавайки мъжа с жест.

— Ето за това говоря, генерал Лисиас. Никой не знае на какво да вярва. Някой ще реши, че говоря истината, друг ще сметне, че е лудост един човек да може да унищожи град. — Усмивката му се разшири. — А други дори ще повярват, че е бил проклетият горянски крал.

Лисиас кимна, но мрачният му поглед говореше, че не е съгласен. Старият генерал беше прав, но Сетберт за нищо на света не би му го казал. Надзорникът бе твърде въодушевен, когато зърна за пръв път резултата от делото си. Колоната от дим, разрушеният град, дори пълното отчаяние на андрофрансинското момче бяха твърде силен опиат, който го омайваше с триумфа на постигнатата цел.

Пък и кой не би се почувствал опиянен, след като спаси света?

Джин Ли Там седеше пред малката си шатра заедно с Исаак и човъркаше купичката с варен ориз и сушени зеленчуци, докато надаваше ухо към приглушения разговор на съгледвачите.

Засега срещаха само малки групи андрофрансини, които си проправяха път на север. Нейният отряд се движеше встрани от пътищата, за да избягва нежелани срещи, и тя бе благодарна на Исаак, че го бе позволил. Донякъде се боеше, че той ще пожелае да се присъедини към хората от ордена си.

Но той бе отказал.

Също така се боеше, че мехослугата няма да се съобразява с човешките нужди от почивка, сън и храна. Но той се съгласяваше мълчаливо.

— Ти не искаш да се връщаш! — промълви Джин между хапките.

Исаак я погледна. Смъкна качулката си и последните слънчеви лъчи се отразиха в кръглата му глава.

— Аз съм опасен за тях — отвърна той равнодушно. — Опасен съм за целия свят.

Тя беше сглобила парчетата, но от уважение — доколкото можеше да се покаже уважение към една машина — не повдигаше въпроса. Ала вече бяха на два дена от летния папски дворец, където ги очакваше кой знае какво, и бе време да потвърди предположенията си.

— Сетберт те е използвал — изтъкна тя. — Това е очевидно. Андрофрансините са изкопали някакво древно оръжие и Сетберт е променил по някакъв начин заповедите ти за тъмните си цели.

Исаак замълча за момент, а клепачите му запърхаха като метални молци. След това отвърна с тих глас:

— Знам, че синовете и дъщерите на Ли Там са сред най-образованите хора по света. Запозната ли сте с историята на Стария свят?

Тя кимна.

— Доколкото е известна. Повечето е загубено.

— Когато П’Андро Уим унищожил младите крале магове, седмината синове на Ксум И’Зир, баща им се затворил за седем години и през тях създал заклинание…

Джин спря да диша.

— Седемте какофонични смърти.

Исаак кимна.

— Изпратил хората си по цялата земя да изрекат кръвната магия и да развихрят гнева на тъгуващия архимаг.

Джин Ли Там знаеше историята. След Третия катаклизъм Епохата на смеещата се лудост се бе спуснала над земята, по-късно наречена Изпепелената пустош. Малцината оцелели полудели от видяното. Още по-малко се скрили под земята в планинските пещери на Драконовия гръбнак, далече на север. След това те изпълзели и разкопали руините, за да съберат каквото било останало от света. По това време първият Рудолфо вече бил изчезнал на северозапад, отвъд Стената на пазителя, скривайки се в Прерийното море на края на Новия свят.

Джин понижи глас.

— Знаеш ли заклинанието?

Исаак кимна.

— Произнесох го на централния площад на Уиндвир и видях как градът рухва.

Джин потръпна.

— Как е възможно подобно нещо?

Исаак се извърна.

— Записите ми са били подменени. А бяха толкова внимателни с нас! Брат Чарлс триеше паметта ми всяка вечер, за да не запазвам подобно знание. Но неговият чирак промени записа ми за поведение по заповед на лорд Сетберт.

Джин поклати глава.

— Не говоря за това. Работата ми е ясна. Сетберт дърпа множество конци. Не разбирам защо изобщо е подхванал толкова опасно дело?

Исаак я погледна и от радиатора му блъвна пара.

— Запазването на цялото познание е сърцевината на андрофрансинската мисия.

Джин знаеше, че това е вярно. Заедно с огромното любопитство как работят нещата. Беше чувала истории за невероятно сложни машини, които се съхранявали в подземията на вече разрушения град. Баща ѝ, както и другите приближени на ордена, се облагодетелстваше от това. В градината му имаше механична птичка — по-скоро играчка. По-практична придобивка бяха железните му кораби с двигатели, които андрофрансините бяха построили по древните чертежи. Те правеха клана Ли Там най-могъщата морска сила в Познатите земи.