Рейчъл Хокинс - Хекс Хол

— Според теб съм издрънкала на Елодия това, което ми каза? Че си искал да прекараш бала с мен… Мислиш, че съм го направила, за да те разкара и да останеш само за мен? — Той не отговори нищо и го побутнах леко. — Стига си се превземал — почти изръмжах аз.

Опитах се да мина покрай него, но той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си толкова рязко, че едва не се блъснахме.

За няколко секунди останахме така, вгледани един в друг и задъхани. Видях как очите му потъмняват, точно като на Джена, когато видя капките кръв по ръката ми. Но това беше друг вид глад. Такъв, какъвто и аз познавах.

Не му мислих много. Просто се доближих към него и притиснах устните си към неговите.

Той отвърна на целувката ми и изръмжа, ръцете му ме обгърнаха и ме стиснаха толкова силно, че ми беше трудно да дишам. Не че ме интересуваше. Сега мислех само за него, за устните му върху моите, за тялото му, притиснато към моето.

Целувала съм се няколко пъти преди това, но изобщо не беше същото. Бях наелектризирана от глава до пети и в ума ми изплува споменът за думите на Алис, че привличането е магия само по себе си. Беше напълно права.

Разделихме се за миг, за да си поемем дъх. Запитах се дали изглеждам така замаяна като него, но след това той ме целуна отново и се спънахме в лавиците. Нещо падна и се разби на земята. Чух звука от стъкло под обувките на Арчър, който ме притисна към стената.

Някои по-чувствителни части от мен се възпротивиха на идеята първият ми път да се случи в мазе , но щом ръцете му се плъзнаха под блузата ми, започнах да смятам, че мазето е място, не по-лошо от всяко друго.

Не усещах ръцете си, сякаш бяха чужди. Започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. Исках да докосна кожата му точно така, както той докосваше моята. Сигурно се е чувствал по същия начин, понеже се отдръпна леко назад, за да ме улесни. Започна да ме целува и слизаше все по-надолу, а аз отметнах глава назад и я подпрях на стената.

Плъзнах ръце под ризата му, устните му бяха на врата ми и усещането беше толкова невероятно, че ми отне известно време да осъзная, че лявата ми ръка, с която докосвах гърдите точно над сърцето му, гори. Вдигнах с усилие глава, за да видя какво става.

И тогава вълната от страст, която замъгляваше ума ми, отстъпи място на безмълвен шок. През пръстите си виждах, че на гърдите му имаше татуировка — черно око със златен ирис.

В началото отказвах да повярвам на това, което виждах. Тогава Арчър забеляза как съм се вцепенила, отдръпна се и погледна надолу.

Когато отново вдигна очи към мен, беше пребледнял и на лицето му бе изписана паника. Тогава осъзнах, че видението с татуировката е било истинско. Това беше знакът на Окото на Бога. Арчър беше един от тях . Казах си тези думи наум, но като че ли не успях да ги обмисля. Знаех, че съм в опасност, че трябва да извикам или да побягна, или нещо друго, но не можех да помръдна.

— Софи… — каза Арчър.

Сякаш името ми беше нещо като код, който разруши вцепенението ми. Бутнах го с всичка сила. За щастие той изобщо не очакваше, иначе никога нямаше да успея да го съборя. Той се удари в един рафт и цялото му съдържание се разсипа по пода. Някаква жълтеникава течност се разля от един счупен буркан. Аз хукнах да бягам, но Арчър вече се беше окопитил и ме хвана за ръката. Мисля, че още веднъж каза името ми, но не съм сигурна. Извъртях се внезапно и отново успях да го разбалансирам. Той се подхлъзна върху жълтеникавата течност и аз забих лакът в гърдите му с всичка сила. Той се приведе напред, сякаш не му достигаше въздух, и аз използвах момента да забия пета в лицето му.

Умение номер три, ако не се лъжа.

Точно като на тренировките.

Арчър стисна устата си с ръка и алена кръв се запроцежда през пръстите му. Почувствах как нелепата нужда да се изхиля се надига в мен.

Допреди малко целувах тези устни, а сега кървяха заради мен. Той протегна ръка да ме хване, но беше бавен и успях да се измъкна.

Колко пъти сме се били по време на тренировките? Все едно сме се подготвяли за този момент. Помня как Арчър се смееше на неумелите ми опити да блокирам ударите му и се шегуваше, че няма да е никак трудно да ме убие.

Отново се отскубнах от хватката му и хукнах към стълбите. Единственото, за което можех да мисля, беше, че Арчър ме целуна, че той е убил Холи и нападнал Частън и Анна. Не се обръщах назад, но ми се стори, че усетих пръстите му да се домогват до глезена ми. Тичах към вратата, понеже просто бях забравила, че е заключена. О, Боже мой! Беше заключена.