Саманта Шанън - Сезонът на костите

Новини от света. Беноа Менар, Великият инквизитор на Френската република, ще посети инквизитор Уийвър за честването на Ноемврийския празник тази година. Осем месеца преди визитата, Архонтството вече прави съответните приготовления за бележитото събитие.

- Пейдж?

- Здрасти, татко.

- Ела, седни при мен.

- Само секунда.

Махнах шапката си и се упътих право към банята. Коленете ми се тресяха. Току-що бях убила. Бях погубила човек. Джаксън винаги бе казвал, че съм способна на това - на безкръвно убийство, но аз не го приемах сериозно. А ето че сега бе факт. И още по-лошо, бях оставила улики - един жив свидетел, както и електронния си четец, изпаднал някъде в бъркотията и целия покрит с моите отпечатъци. За НитроМилост не можеше да става и дума. Очакваха ме уредите за изтезание, а след тях - въжето.

Щом затворих вратата след себе си, начаса се изповръщах в клозетната чиния. Докато избълвам всичко освен собствените си органи, отмалях така, че едвам се изправих на крака. Смъкнах всичките си дрехи и влязох под душа. Кожата ми се зачерви под изгарящите струи.

Този път бях отишла твърде далеч. Не просто бях докоснала чуждите сънорами, но бях нахлула в тях.

Джаксън щеше да е във възторг.

Затворих очи. Виждах сцената във вагона отново и отново. Нямах за цел да ги убивам, исках само да ги порастърся - колкото да получат мигрена, най-много кръвотечение от носа. Да отвлека вниманието им.

Но нещо ме бе хвърлило в паника. Страхът да не ме заловят. Да не стана поредната анонимна жертва на Сцион.

Помислих за Линуд. Зрящите никога не се защитаваха един друг, освен ако не бяха от една и съща банда, но при все това неговата смърт ми тежеше. Седнах на пода, придърпах колене под брадичката си и обгърнах пулсиращата си глава с ръце. Само ако бях действала по-бързо. Ето че сега имаше един полудял и двама мъртви, като аз най-вероятно щях да съм следващата. Но не можех вечно да се крия тук. Рано или късно щяха да ме открият.

Сцион имаше отработена процедура за задържане при подобни случаи. След като огледаха местопроизшествието и разпитаха евентуалните свидетели, щяха да повикат знахар-експерт по етерните медикаменти, който с помощта на отвара от синя богородичка временно да извика спомените на обезумелия, позволявайки те да бъдат видени. След като запишеха интересуващите ги части, щяха да евтаназират мъжа и да предадат тялото му на моргата в II-6. После щяха да ги прегледат, търсейки лицето на престъпника. И да видят мен.

Арестите невинаги се извършваха нощем. Понякога те хващаха и посред бял ден, щом си покажеш носа на улицата. Светване с фенерче в очите, инжекция във врата и толкова. Поредният безследно изчезнал.

Но сега не можех да мисля за бъдещето. Нова вълна от болка прониза черепа ми, връщайки ме в настоящето.

Прехвърлих опциите си наум. Можех да се върна в бърлогата на Джаксън и да се спотайвам там известно време, но от Отдела за бдителност щяха да ме търсят. Само щях да изложа бандата на излишен риск. Освен това метрото бе затворено и нямаше как да стигна обратно до 4-та Секция. Нелегално такси трудно щеше да ме качи, а и нощно време системите за сигурност бяха десет пъти по-трудни за избягване.

Можех да отседна при някоя приятелка, но всичките ми познати извън Севън Дайълс бяха незрящи - бивши съученички, с които почти не поддържах връзка. Щяха да решат, че съм се чалнала, ако им кажех, че ме гони тайната полиция, защото съм убила някого с духа си. И почти със сигурност щяха да ме издадат.

Загърната в един стар халат, зашляпах с боси крака към кухнята, където сложих джезвето върху печката. Винаги го правех, щом се приберях у дома, и сега не биваше да нарушавам навика. Баща ми беше оставил отвън любимата ми порцеланова чаша, тази с надписа СГРАБЧИ ЖИВОТА ЗА КАФЕТО. Никога не бях харесвала ароматизирания кислород, или Аромакис®, сционската алтернатива на алкохола. Поне кафето все още беше легално, макар че се правеха проучвания дали кофеинът не отключва ясновидството. Но пък, от друга страна, СГРАБЧИ ЖИВОТА ЗА АРОМАКИСА не звучеше толкова привлекателно.

Начинът, по който бях използвала духа си, явно ми се отразяваше зле. Едва държах очите си отворени. Докато доливах мляко в чашата си, погледнах навън през прозореца. Баща ми имаше безупречен вкус, що се отнасяше до вътрешния дизайн, както и достатъчно пари, за да си позволи ексклузивния и добре охраняван квартал Барбикан 6Апартаментът бе свеж и просторен, пълен със светлина. В антретата се носеше аромат на потпури. Всяко помещение имаше големи правоъгълни прозорци, най-големият от които беше във всекидневната ефектна панорама, покриваща цялата западна стена, до изисканите френски врати, през които се излизаше на балкона. Като дете често наблюдавах от тук залеза на слънцето. Отвън на длъж и шир се простираше цитаделата. Над нашия комплекс се извисяваха трите модернистични небостъргача, населявани от белите якички на Сцион. На върха на Лодърдейл Тауър 7бе инсталиран предавателният екран на район 1-5. От него в неделя вечер прожектираха публичните обесвания. В момента той излъчваше само неподвижната емблема на Сцион - червен, подобен на котва знак и една-единствена дума в черно: СЦИОН, всичко това върху клиничнобял фон. Виждаше се също и онзи ужасен девиз: НЯМА ПО-БЕЗОПАСНО МЯСТО.