Саманта Шанън - Сезонът на костите

- Не е зле първо ти да си измиеш устата, малка измамнице. И да се научиш да уважаваш своя Повелител.

- Не съм измамница.

- О, мисля, че си - рече той, без да повишава глас. - Колкото и да ви котка и превъзнася вашият бос, и седмината сте шайка от лъжци и мошеници. А специално за теб чувам, че си най-долната на целия черен пазар, скъпа моя броднице. Но и ти ще изчезнеш. - Той докосна бузата ми с пръст. - Всички рано или късно ще изчезнете.

- Както и ти.

- Ще видим кой по-напред. Много скоро. - Последните му думи бяха като дихание в ухото ми. - Умната по пътя към къщи, повлекано. - И той се изгуби в тунела към изхода.

Трябваше да внимавам с Хектор. Като Повелител той нямаше реална власт над останалите босове - ролята му бе само да свиква събрания, - но затова пък имаше много последователи. Киселият му тон се дължеше на факта, че моята банда бе победила неговата в игра на карти таро два дни преди търга за Ан Нейлър. Хората на Хектор никак не обичаха да губят, а ?

Джаксън допълнително наля масло в огъня, като ги скъса от подигравки. Аз също се държах предизвикателно, с което се набих в очите му повече от останалите. Сега името на Бледата бродница - както бях известна по улиците - вече присъстваше в черния им списък. Успееха ли да ме спипат натясно, бях мъртва.

Влакът пристигна с една минута закъснение. Отпуснах се на първата свободна седалка.

Освен мен във вагона имаше само още един човек - мъж, четящ „Дейли Дисендънт“. Беше зрящ, медиум. Цялата се напрегнах. Джаксън имаше достатъчно врагове, а много от зрящите ме знаеха като неговото момиче. Знаеха също и че продавам картини, които нямаше как да са нарисувани от истинския Питер Клас.

Извадих стандартния си електронен четец и избрах своя любим незабранен роман. Без свита, която да ме пази, единствената реална защита, с която разполагах, бе да изглеждам колкото се може по-нормална и незряща.

Докато прехвърлях страниците, не изпусках мъжа от поглед. Знаех, че той също ме е забелязал, но никой от двама ни не даваше вид. Тъй като още не ме бе уловил за врата, за да ме пребие до безсъзнание, предположих, че не е някой наскоро измамен любител на изкуството.

Рискувах да хвърля бегъл поглед към неговия „Дисендънт“, единствения масов вестник, все още печатан на хартия. Хартията бе трудна за контролиране, докато електронните четци означаваха, че можем да сваляме новини само от ограничения брой медии, одобрени от цензурата. Страниците пъстрееха от обичайните заглавия. Двама млади мъже, обесени за държавна измяна. Затворено подозрително заведение в Секция 3. Имаше и дълга статия, опровергаваща „извратените“ твърдения, че Британия е в политическа изолация. Журналистът наричаше Сцион „империя в зачатък“. Същата фраза се повтаряше откакто се помнех. Ако Сцион бе още ембрион, то аз положително не исках да бъда наоколо, щом се пръкне от утробата.

Почти два века бяха изминали от появата на Сцион. Той бе възникнал в отговор на предполагаема заплаха за империята. Епидемията, както те я наричаха - епидемия от ясновидство. Официалната дата беше 1901, когато бяха приписали пет ужасяващи убийства на Едуард VII. Те твърдяха, че Кървавият крал е отворил врата, която никога не може да бъде затворена, че е стоварил чумата на ясновидството върху света, че неговите последователи са навред, като се множат, вършат убийства и черпят сили от велик източник на злото.

Това, което последвало, било Сцион - република, построена да изкорени болестта. През следващите петдесет години тя се превърнала в машина за лов на зрящи, като всяка по-значима политика се градяла около дегенератите. Убийствата до едно били дело на дегенерати. Разбойничества, грабежи, изнасилвания, палежи - всички те се случвали по тяхна вина. С течение на времето в цитаделата се развил синдикат на зрящите - организиран подземен свят, предлагащ убежище на ясновидците. Това само удвоило усилията на Сцион да ни изкорени веднъж завинаги.

Сега, след като инсталирането на ТРД приключеше, синдикатът щеше да се разпадне, а Сцион да стане всевиждащ. Разполагахме с две години, за да сторим нещо по въпроса, но с Хектор като Повелител не виждах как ще успеем. Неговата власт не носеше нищо друго освен корупция.

Първите три спирки минаха без инциденти. Тъкмо бях свършила поредната глава от книгата, когато светлините внезапно угаснаха и влакът спря. Разбрах какво се случва част от секундата преди мъжа с вестника. Той целият се напрегна в седалката си.