Саманта Шанън - Сезонът на костите

Никой не питаше.

Станция I- 4Б обикновено беше натоварена. Незрящите обичаха влаковете. Те нямаха аури, които да ги издават. Повечето зрящи избягваха обществения транспорт, но понякога бе по-безопасно да се движиш с него, отколкото по улицата. Служителите на НОБ бяха разпръснати из цитаделата и рядко устройваха пунктове за проверки.

Всяка от шестте кохорти имаше по шест секции. Ако човек искаше да напусне своята Секция, особено през нощта, му трябваше разрешително за пътуване и известна доза късмет. Жандармите плъзваха след здрач. Те бяха специално звено към НОБ - ясновидци със стандартната гаранция за живот. Служеха на държавата, за да оцелеят.

Никога нямаше да се съглася да работя за Сцион. Знаех, че зрящите могат да бъдат жестоки един към друг и дори донякъде разбирах онези, които се бяха обърнали срещу своите. Но чувствах родство с тях и положително не бих могла да арестувам някого. И все пак понякога, когато се скъсвах от работа за Джаксън, а той забравяше да ми плати по две седмици, изпитвах известно изкушение.

Озовах се пред скенера за документи две минути преди тръгването на влака. Щом минах бариерите, освободих свитата си. Духовете не обичаха да се отдалечават твърде от обиталищата си и нямаше да ми помогнат, ако ги насилех.

Главата ми пулсираше от болка. Каквито и лекарства да бе натъпкала Дани във вените ми, ефектът им явно отслабваше. Цял час в етера... Джаксън наистина ме използваше до предела на възможностите.

На перона бе почти тъмно, като се изключи зеленикавото сияние на таблото с разписанието. От високоговорителите се носеше предварително записаният глас на Скарлет Бърниш.

Този влак спира на всички гари от I Кохорта, 4-та Секция,

северно направление. Моля подгответе картите си за проверка.

Следете тазвечершния бюлетин на екраните за безопасност.

Благодаря ви и приятно пътуване.

Съмнявах се, че моето ще е много приятно. Не бях яла нищо от сутринта. Джаксън ми даваше обедна почивка само ако се намираше в особено добро настроение, а това се случваше горе-долу толкова често, колкото и снегът през август.

На екраните се появи ново съобщение.

ТРД: ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАДИЕСТЕТИЧНА ДЕТЕКЦИЯ.

Останалите пътници не му обърнаха внимание. Рекламата им беше добре позната.

В гъстонаселена цитадела като Лондон хората често се притесняват, че до тях може да пътува противоестествен индивид. Последва изображение на човешки силуети, представляващи група граждани. Един от тях стана червен. СциСОНИ в момента тества ТРД сензорни щитове на гара Падингтън, както и в Архонтството. Плановете са до 2061 година такива щитове да бъдат инсталирани на осемдесет процента от станциите в Централната кохорта, което ще ни позволи да ограничим наемането на противоестествени полицейски служители в метрото. Посетете Падингтън или се обърнете към служител от ДОБ за повече информация.

Рекламите се смениха, но тази продължи да звучи в ума ми. ТРД бе най-голямата заплаха за зрящата общност в цитаделата. Според Сцион тя бе способна да засича аури от шест метра разстояние. Освен ако не настъпеше някакво тотално забавяне в плановете, през 2061 ние щяхме да се окажем блокирани окончателно. Както и можеше да се очаква, никой от босовете не излизаше с решение на проблема. По стар навик те само се дърляха и препираха помежду си.

Аурите вибрираха по улицата над мен. Бях като чувствителен камертон, трептящ от тяхната енергия. От нямане какво да правя, въртях картата си за самоличност в ръце. Тя съдържаше моята снимка, име, адрес, пръстови отпечатъци, място на раждане и занятие. Госпожица Пейдж Е. Махони, натурализиран жител на 1-5. Родена в Ирландия през 2040. Преселила се в Лондон през 2048 поради специални обстоятелства. Работеща в кислороден бар в 1-4 (оттук и разрешителното за пътуване). Руса, със сиви очи. Ръст 175 сантиметра. Без отличителни белези, с изключение на тъмния цвят на устните, вероятно дължащ се на пушене.

Никога през живота си не бях пушила.

Една лепкава ръка ме улови за китката. Сепнато се обърнах.

- Дължиш ми извинение.

Изгледах ядно тъмнокосия мъж с бомбе и мръсно бяло шалче на врата. Трябваше да го разпозная още по вонята-Хеймаркет Хектор, един от недотам чистоплътните ни съперници. Той винаги миришеше на отходен канал. За съжаление, беше също така Повелителят, шеф-диригентът на нашия синдикат. Наричаха територията му Дяволското каре.

- Ние спечелихме играта - отвърнах, като издърпах ръката си. - Честно и почтено. Нямаш ли си друго занимание, Хектор? Например да си измиеш зъбите, като за начало.