Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Клара седеше в дълбоко кресло с малко писалище отстрани, а масите с цветята се редяха около нея като войници на парад. Щом чу стъпките му, тя вдигна поглед и се усмихна.

Открай време беше съвършена. Годините бяха отнели в известна степен руменината от бузите й, черната й коса се беше прошарила с бяло, но това нямаше значение, защото Досън още виждаше в нея момичето. Имало бе по-големи красавици и по-умели поетеси, когато бащата на Досън беше избирал утробата, която да износи внуците му. Ала беше избрал Клара и Досън много бързо се увери в мъдростта на бащиния си избор. Тя беше с добро сърце. Можеше да му се падне съпруга с редки таланти, но ако не беше добра по сърце, другите й добродетели щяха да станат на пепел. Досън се наведе и както винаги я целуна по устните. И това беше ритуал, точно като отказа му да приеме помощта на робите в двора или да почеше кучетата, които го посрещаха ентусиазирано, зад ушите. Още нещо, което даваше смисъл на живота.

— Пристигнали са новини от Джори? — каза той.

— Да — отвърна жена му. — Добре е. Справя се чудесно на бойното поле. Капитан му е момчето на Адриа Клин, Алан. Казва, че се разбират добре.

Досън се опря на една от масите с цветя и скръсти ръце на гърдите си. Възелът в стомаха му се затегна още малко. Клин. Поредният мазник от котерията на Фелдин Маас. Беше му заседнало като кост в гърлото, когато кралят прати Джори под негово командване, и още му горчеше, сетеше ли се за това.

— О, казва също, че в ротата им е Гедер Палиако, но това не може да е вярно! Палиако е онзи странен дебелан, който е луд по географските карти и смешните рими, нали?

— Не, ти говориш за Лерер Палиако. Гедер му е син.

— О — възкликна Клара и махна с ръка. — Всъщност да де. Чудех се как баща му е тръгнал на война. Така де, това е работа за младежта, а не за старци като нас. В писмото на Джори има един дълъг пасаж за коне и сливи, който очевидно е кодирано съобщение за теб и от който не разбрах нищо.

След като порови минута-две сред диплите на роклята си, Клара извади сгънатото писмо, подаде му го и попита:

— Спечели ли малкия си дуел, между другото?

— Спечелих го.

— Значи онзи ужасен човек ти се е извинил?

— Нещо повече, скъпа. Загуби.

Почеркът на Джори изпъстряше страниците като добре организирани птичи следи, едновременно отработен и нечетлив. Досън плъзна поглед по първите редове. Няколко откровени коментара за трудностите на похода, един доста ироничен за Алан Клин, който Клара или не беше видяла, или бе предпочела да разтълкува неправилно, кратък пасаж за момчето на Палиако, което явно се беше превърнало в посмешището на ротата. А после важната част. Досън я прочете внимателно, фраза по фраза, търсеше думите, които по предварителна уговорка между баща и син означаваха ключови хора и възможни стратегии. „Няма никакви есенни сливи тази година.“ Това означаваше, че сър Клин не е обвързан с лорд Терниган. Явно Клин изпълняваше заповедите му просто защото лорд Терниган беше главнокомандващ на армията, а не защото помежду им имаше политическо съглашателство. Полезна информация. „Има сериозна опасност конят ми да развие бучка от дясната страна.“ Кон, а не кобила, бучка, а не окуцяване. Дясната страна, а не лявата. Значи се говореше, че ротата на Клин ще остане в завладяния Ванаи, а самият Клин ще бъде назначен за временен губернатор. Терниган не планираше да управлява града лично. Което правеше зациклянето на победния армейски поход още по-важно.

Само зацикляне, разбира се. Не поражение. В никакъв случай поражение. Всичко щеше да си дойде по местата, ако победата на Терниган и неговата войска се забавеше с един сезон. Разликата между забавяне и поражение щеше да реши дали частните му преговори с Макиа щяха да попаднат под ударите на закона за държавна измяна, или не. Забавянето на завоевателния поход до пролетта щеше да му осигури нужното време да уреди изтеглянето на Клин и назначаването на Джори на неговия пост. Губернаторството на Ванаи, пък макар и временно, щеше да изстреля Джори в кралския двор и да помрачи поне малко блясъка на Маас, Клин и другите като тях.

Досън бе използвал най-заобиколните и тайни канали, пратил бе писма до свои агенти в Столборн, те на свой ред бяха пратили писма на търговци в Биранкор, които имаха бизнес в Макиа. Дискретността беше жизненоважна и той се беше справил добре. Шестстотин войници щяха да подсилят отбраната на свободния град Ванаи и щяха да останат там докогато е нужно. Напролет щяха да се оттеглят, Ванаи щеше да падне, а през лятото Досън щеше да си пие виното с крал Симеон и заедно да се смеят на находчивостта му.