Пол Хофман - Лявата ръка на Бога

Арбел понечи да заговори, но Боско вдигна ръка.

— Нямам какво повече да кажа. Размислете и вземете решение. Ще изпратя подробности за времето и мястото, където да срещнем Кейл. Или ще напишете това писмо, или не.

Двама Изкупители, които стояха до вратата, пристъпиха напред и им направиха знак да излязат. Докато Арбел прекрачваше прага, Боско подвикна след нея, сякаш воден от неохотно съчувствие:

— Помнете, че отговаряте за живота на хиляди. А аз обещавам вече никога да не вдигна ръка срещу него и да не позволя някой друг да го стори.

Вратата се затвори и Боско тихичко добави:

— Защото устните, що сега са за него по-сладки от мед, скоро ще станат горчиви като пелин и по-остри от двуостър меч.

Лорд-Боеца се обърна и направи на Кейл знак да излезе на светло. Пазачът свали запушалката от устата му и го отведе при Боско.

— Наистина ли си мислиш, че тя ще ти повярва? — попита Кейл.

— Защо не — повечето е истина, макар и не цялата истина.

— Тоест?

Боско го погледна, сякаш се мъчеше да разчете нещо по лицето му, но изглеждаше неуверен както никога досега.

— Не — каза накрая Боско. — Ще чакаме нейния отговор.

— От какво се боиш?

Боско се усмихна.

— Е, може би на този етап малко честност помежду ни няма да навреди. Естествено, боя се, че истинската любов ще надделее и тя ще откаже да те предаде в ръцете ми.

В двореца си Арбел Лебедовата шия страдаше от ужасния сблъсък между личното желание и обществените задължения. И двата избора криеха страховита и недопустима измяна. Но ставаше още по-зле, защото в най-тайното кътче на сърцето си (и дори още по-надълбоко) тя вече бе решила да предаде Томас Кейл. Разберете нейната загуба, зашеметяващото потресение да види как всичко познато рухва пред очите й. После разберете убийствената мощ на словата на Боско, които почти буквално повтаряха нейните най-скрити мисли. Колкото и вълнуващ да бе Кейл за нея, самата му странност, която твореше желанията, пораждаше и неприязън към него. Той бе тъй буен, тъй гневен, тъй убийствен. Боско виждаше през нея като през стъкло. Как тя — такава, каквато беше — можеше да е друга, освен изтънчена и деликатна? Не разбирайте погрешно, Кейл обожаваше именно тази изтънченост и деликатност; ала Кейл вече беше изкован веднъж завинаги — изкован в ужасяващите огньове на невъобразими страхове и болки. Как може тя да бъде задълго с него? Една тайна част от Арбел вече отдавна търсеше начин да напусне своя любовник — макар и без сама да го разбира. И тъй, докато Кейл чакаше тя да го спаси, докато сам обмисляше начини да я спаси, тя вече бе избрала горчивия, но разумен път на доброто за мнозина срещу доброто на един-единствен човек. И в края на краищата кой би могъл да възрази? Във всеки случай не и тя. Навярно дори Кейл щеше да разбере след време.

Почти шест часа по-късно Боско влезе в заключената стая, където държаха Кейл. Носеше две писма. Подаде едното на Кейл. Кейл го прочете с каменно лице. На два пъти. После Боско му подаде второто.

— Тя ме помоли със сълзи на очи да ти предам това, когато те заловим. Умолява те да повярваш, колко трудно й е било да те предаде в ръцете ми, и да се опиташ да й простиш.

Кейл взе писмото и го хвърли в огъня.

— Сънувах нещо чудесно — каза той. — Сега съм буден и гневен на себе си. Казвай каквото ще казваш.

Боско седна на единствения стол в стаята.

— Преди трийсет години, когато отидох в пущинака за пост и молитва, преди да стана свещеник, майката на Обесения Изкупител — мир на праха й — ми се яви в три видения. В първото тя ми каза, че Господ напразно е чакал човешкият род да се разкае, задето уби сина му. Велико е злото човешко на тази земя и всички въжделения в сърцата човешки са неизменно зли. Господ се разкайва, че ни е сътворил. Във второто видение тя ми предаде Божите слова: „Дойде краят на всяка плът; всеки жив мъж и всяка жена, що съм сътворил, ти ще ги изличиш от света. Когато изпълниш това, светът ще свърши, спасените ще влязат в рая и вече не ще има мъже и жени.“ Попитах я как е възможно да сторя това, а тя ми каза да постя и да чакам третото и последно видение. В третото и последно видение тя ми показа малко момче с глогова пръчка и от края на тази пръчка капеше оцет. „Търси това дете и когато го видиш, приготви го за делото му. То е лявата ръка на Бога, наричана още Ангел на Смъртта, и ще изпълни всички тия заръки.“

През цялото време Боско гледаше със замъглени очи, сякаш не стоеше в стаята в Мемфис, а се бе върнал трийсет години назад в пустините на Фатима и слушаше Майката Божия. После нещо в погледа му изгасна и той се върна. Погледна Кейл.