Пол Хофман - Лявата ръка на Бога

— Разбирам.

Точно това го прониза като нож в сърцето — той чу непоносимия звук на изгубената вяра. Чувстваше, че в нейните очи е равностоен на боговете и не можеше да противостои на това преклонение. През цялото време Рива гледаше с разширени очи, мълчеше и се надяваше другите да удържат Кейл. Но знаеше, че стане ли дума за Арбел, той обезумява. Колкото и да се боеше от своя странен спасител, колкото и рязък или безразличен да бе към нея, тя вече от месеци наред виждаше, че когато нещата опрат до Арбел, в него пламва някаква лудост.

— Недей, Томас — изрече тя с майчинска строгост.

Арбел я погледна, потресена и разярена, че една слугиня се осмелява да й се опълчва по такъв начин. Но всички бяха против нея и не можеше да каже на Рива да млъкне. Нищо не можеше да каже! А и нямаше значение. Кейл сякаш изобщо не чу.

Хвърли поглед през рамо към безредната битка долу и сърцето му се сви. Погледна Хенри Мъглата и Клайст.

— Прикривайте ме, доколкото можете, но не изчаквайте бягството да стане невъзможно.

— Нямах подобно намерение — заяви Клайст.

Кейл се разсмя.

— Помнете, ако някой от вас ме улучи, ще разбера кой е.

— Не, ако съм аз, няма да разбереш.

— Върнете се в Мемфис с охраната й. Аз ще дойда, когато мога.

Изтичаха към шатрата да си вземат оръжията. Кейл дръпна ИдрисПюк настрани.

— Ако стане напечено, иди в „Горски кът“.

— Не ти трябва да слизаш долу, момче — каза ИдрисПюк.

— Знам.

Хенри Мъглата и Клайст се върнаха въоръжени и започнаха да се подготвят. ИдрисПюк нареди на един от конярите на Арбел да свали официалната си туника със сини и златни дракони.

На нея бе извезан девизът на рода Матераци: „По-добре смърт, отколкото промяна“. Подаде я на Кейл.

— Слезеш ли долу в този вид, всички ще гледат да те накълцат. С това ще си в безопасност поне сред Матераците.

— А ако те пленят — добави Арбел, — може да решат, че ще получат добър откуп.

При тия думи Клайст се изкиска, сякаш не беше чувал нищо по-смешно.

— Остави я на мира — каза Кейл.

— Ти гледай себе си, мой човек. Сигурен съм, че тя ще се справи.

После Кейл се втурна почти тичешком по стръмния склон. След трийсет секунди беше на бойното поле. Пред него резервите вече навлизаха в жалките останки от първата атака — още осем хиляди души натъпкани там, където нямаше място и за половината. Изкупителите се прокрадваха по фланговете и блокираха новодошлите — подкрепленията просто им предлагаха нови безпомощни жертви, които можеха да унищожат без да бързат.

От блъсканицата тук-там гъстите войнишки вериги се разкъсваха, а грамадните купчини трупове, на места достигащи три метра височина караха човешкия поток да се вихри край тях като прибой около скали. Кейл побягна и след две минути навлезе в задните редици на Матераците. За разлика от погледа откъм хълма, тук нямаше ни най-малка представа какво става наоколо. Някои от войниците отстъпваха неуверено; други бързаха напред. Само Кейл знаеше, че отпред и отстрани бушува жестоко клане. Тук дори нямаше много шум, само групи войници вървяха напред, сменяха посоката, когато видеха пролука след поредното рухване на фронта; втурваха се натам, убедени, че са пробили още една отбранителна линия на Изкупителите. Тъй хиляди мъже бавно вървяха към страховита смърт, като се надяваха да не пропуснат сражението.

Кейл изтича покрай последните редици, озъртайки се за Саймън — безнадеждна задача, както бе казал Клайст. Но ако горе на хълма се бе залъгвал с фалшиви надежди, сега изпитваше само отчаяние. Дори Саймън да не бе мъртъв, никога нямаше да го намери. Само щеше да загине тук или да се завърне с провал при Арбел. Тя можеше и да приеме, че не е имало какво да стори — но той не искаше това. Не искаше да загуби от нейното обожание.

После вече си имаше други грижи. Отстрани на редицата Матераци изникнаха двайсетина Изкупители. На групи по трима те нападнаха войниците, опитващи да стигнат до схватката. Един ги препъваше с дълга кука, втори удряше с чук, а трети мушкаше нож под мишницата или в процепа на шлема. После се нахвърлиха на по-предните. Сред навалицата и калта доблестните войници, които биха били непобедими навсякъде другаде, падаха с размахани ръце в тресавището и ставаха безпомощни като пеленачета.

Група Изкупители забеляза Кейл и се опита да го обгради от три страни. Стрела от лък се заби в окото на левия, арбалетна стрела повали десния. Първият рухна безмълвно, вторият с крясъци, драскайки с пръсти гърдите си. Третият все още гледаше смаяно, когато Кейл замахна и преряза гърлото му до гръбнака. Онзи се сгърчи в калта до лорда на Шестте графства, когото бе убил преди секунди. После Кейл влезе във втора схватка, блъсна настрани ръката на нападателя, заби чело в лицето на Изкупителя и умело го прободе в сърцето. Онзи с куката падна, ударен от арбалетна стрела, а другият с чука бе пронизан в ръката. Но късметът го споходи само за две секунди, защото Кейл се подхлъзна в калта, замахна неточно и го улучи в корема. Човекът се свлече с крясък и остана в агония часове наред. После нова вълна пехотинци отблъсна останалите Изкупители. Кейл стоеше облян в кръв, без да знае накъде да тръгне. Цялото му бойно изкуство не струваше нищо сред навалицата и хаоса — сега беше само обикновено момче в тълпа от умиращи мъже.