Пол Хофман - Лявата ръка на Бога

Един час по-късно внезапна вълна от изтощение заля Кейл. Той потърси някакъв път навътре в гората, но не намери и трябваше да изсече проход в стената от тръни и къпини между дърветата с цената на безброй драскотини по ръцете и лицето. След като навлезе навътре обаче храстите изчезнаха — имаше само мек килим от прогнили листа. Той върза коня и внимателно свали Кон на земята. Безкрайно предпазливо намести крака му и го стегна с два клона от едно ясеново дърво. После легна и веднага потъна в дълбок и страховит сън.

Събуди се два часа по-късно, когато кошмарите станаха непоносими. Кон Матераци, все още в безсъзнание, бе пребледнял като смъртник. Кейл знаеше, че трябва поне да намери вода, но нямаше капка сила и десет минути седя като в транс. Скоро Кон започна да стене и да се мята; събуди се, видя Кейл до себе си и извика от ужас.

— Спокойно. Нищо ти няма.

С разширени очи Кон се опита пълзешком да се отдръпне от Кейл. Изкрещя от болка.

— На твое място не бих мърдал много — каза Кейл. — Бедрената ти кост е счупена.

Една-две минути Кон мълча, защото страшната болка в крака му отминаваше съвсем бавно.

— Какво стана? — попита накрая той.

Кейл му разказа. Когато свърши, Кон дълго мълча. Най-сетне промълви:

— Глупавото е, че не видях нито един. Изкупител, искам да кажа. Нито един. Има ли вода?

Ужасното състояние на Кон, безкрайното му безсилие и страдание изпълваше Кейл едновременно с жалост и раздразнение.

— Преди да навлезем в гората зърнах пушек. Мисля, че вчера чух за село близо до хълма. Ще се върна колкото може по-скоро.

Той свали бронята на коня, разряза подплатената ризница по гърба и хълбоците му, после го изведе на пътя. Яхна животното и го погали по главата.

— Благодаря ти — каза той и потегли напред.

След три часа Кон Матераци лежеше в постелята на един местен фермер, а кракът му беше наместен и здраво стегнат с четири лескови пръчки и осем ремъка. Бе припаднал отново и само стенеше жално, докато Кейл наместваше счупеното. Към края изглеждаше толкова блед, че не се знаеше дали някога ще отвори очи.

— Отрежи му косата — каза Кейл на фермера — и зарови бронята в гората. Дойдат ли Изкупителите, кажи им, че е ратай. Ако се добера до Мемфис, ще пратят хора за него. Те ще ти платят. Ако не, той ще ти плати, като се съвземе.

Фермерът погледна Кейл.

— Задръж си съветите и парите.

После излезе и ги остави сами. Малко по-късно Кон се свести. Двамата дълго се гледаха.

— Сега си спомням — каза Кон. — Помолих те за помощ.

— Да.

— Къде сме?

— В една ферма, два часа след битката.

— Кракът ме боли.

— Трябва да остане така шест седмици. Не се знае дали ще зарасне правилно.

— Защо ме спаси?

— Не знам.

— Аз не бих го сторил за теб.

Кейл сви рамене.

— Човек не знае, докато не му се случат. Във всеки случай, направих го — и няма за какво да говорим.

Пак замълчаха.

— Какво ще правиш сега?

— На сутринта тръгвам за Мемфис. Ако стигна, ще пратя някого.

— А после?

— Ще взема приятелите си и отиваме някъде, където войниците не са луди и глупави. Не вярвах, че е възможно да се загуби битка от такава позиция. Нямаше да повярвам, ако не го бях видял с очите си.

— Вече няма да повторим подобна грешка.

— Какво те кара да мислиш, че ще имате нова възможност? Принцепс няма да стои в Силбъри и да се кипри пред огледалото. Ще ви рита задниците чак до портите на Мемфис.

— Ще съберем нова войска.

— Откъде? Три четвърти от Матераците вече са мъртви.

Кон не намери какво да отговори. Отпусна се безсилно и затвори очи.

— Съжалявам, че не умрях — каза накрая той.

Кейл се разсмя.

— Крайно време е да решиш — сутринта говореше друго.

Кон изглеждаше напълно обезсърчен.

— Не съм неблагодарен — измънка той.

— Не си неблагодарен? — повтори Кейл. — Значи ли това, че си благодарен?

— Да, благодарен съм. — Кон отново затвори очи. — Всичките ми приятели, всичките ми познати, баща ми… всички са мъртви.

— Вероятно.

— Със сигурност.

Навярно бе прав и Кейл не намери какво да отговори.

— Трябва да поспиш. Така или иначе, нищо друго не можеш да сториш, освен да оздравееш и да се отплатиш на Изкупителите както намериш за добре. Помни: няма по-добра мъст от отмъщението.

С тази мъдрост той излезе и остави Кон насаме с печалните му мисли.

На другата сутрин потегли в ранни зори, след като бе решил, че няма смисъл да се прощава с Кон. Бе направил повече от достатъчно и сега малко се срамуваше, че е рискувал живота си за човек, който сам признаваше, че не би сторил същото за него. Спомни си какво каза ИдрисПюк една вечер, докато пушеха заедно под луната край ловната хижа: „Никога не се поддавай на първото хрумване. То най-често е великодушно.“ Тогава Кейл сметна това за поредната черна шега на ИдрисПюк. Сега разбираше какво е имал предвид.