Н. Джемисин: Луната, която убива

Яна-ян: Главен дворец на Принца в столицата и седалище на правителството.

Ясновидство:Съновидение на минало или бъдеще.

Всички хора сънуват, но не еднакво. Сънуващите в мъглата на своето изолирано съзнание нощем се будят денем, зa да разберат, че е било суета. Но сънуващите npeз деня са опасни люде, защото могат да сбъднат своя сън с отворени очи, да го направят действителност.

Т. Е. Лоренс

„Седемте стълба на мъдростта: Един триумф“

Душата може да погине в тъмата на сънищата.

Страховете, които ни терзаят в сенките,

са като отражения в огледало.

Естествено е да удариш отражение, което дразни, но

тогава счупеното огледало те порязва, душата кърви.

Задача на Бирника е да спаси душата.

На всяка цена.

Една душа е починала в мрака на пробуждането. Плътта обаче е все така неутолимо, първично жива.

Задача на Жътваря не е да спаси.

Варварите от Севера учеха децата си да се страхуват от Сънната Луна, понеже докарвала лудост. Простимо богохулство. През някои нощи нейната необичайна светлина окъпваше цяла Гуджааре в маслен въртоп от аметисти и аквамарин. Тя правеше схлупените коптори на низшите касти да изглеждат изискани и солидни, а настланите с кирпич пътеки да блестят като посребрени. Някой човек би могъл да се свие връз забуления от необикновени лунни сенки корниз на някоя сграда, за да се превърне в едва забележим офорт на мраморно сив фон.

В тази земя подобен човек би се оказал жрец, отдаден изцяло на своя духовен дълг.

Не само сенките помагаха на този жрец да остане невидим. Продължителните тренировки приглушаваха допира на стъпалата му до камъка, беше и бос. Облеклото му бе поначало оскъдно - бе се доверил на тъмната си кожа за камуфлаж и се прокрадваше, воден от звуците на града. Детски плач откъм жилището насреща - едно движение нагоре. Смях няколко етажа под неговия корниз - жрецът се пресегна и улови перваза на прозореца, към който се стремеше. Сподавен вик и шумотевица от боричкане откъм близката пресечка - той застина и сбърчи вежди заслушан. Но ето че суматохата приключи, шляпането на сандали се отдалечи по калдъръма и той се отпусна. Докато любовните стонове на млада двойка от съседно жилище отлитаха с крилете на лекия бриз, мъжът мина между завесите в помещението до тях.

Спалня и същевременно кабинет, издържан в овехтяла елегантност. Погледът на жреца различи красиви кресла, тапицирани с протрита дамаска и дървени ламперии, загубили лъскавина заради неподдържане. Стигна до леглото, като внимаваше да не хвърли сянка върху лицето на спящия в него - но старецът все пак отвори очи и примигна сълзливо в мъждивата светлина.

- Така си и мислех - каза възрастният мъж, чието име бе Йейезу. Дрезгавият му глас стържеше в тишината. - Кой от всичките си ти?

- Ехиру - отвърна жрецът. Неговият глас бе мек и дълбок като сенките в спалнята. - Наричан в сънищата Неша.

Старческите очи се разшириха от приятна изненада.

- Значи така се казва душата на розата. Кому дължа тази чест?

Ехиру въздъхна едва чуто. Всеки път, когато събудеше и уплашеше някой длъжник, ставаше трудно да възстанови покоя. Затова законът задължаваше Бирниците да се промъкват в жилищата незабелязани. Но сега Ехиру мигом разбра, че Йейезу не се страхува, и реши да отговори на въпроса му, макар че бе свикнал да върши работата си мълчаливо.

- Големият ти син се обърна към комисията от твое име -отвърна той, като откопча от бедрената каишка на препаската си една джунгиса - подобен на тъмно стъкло полиран камък с размери на палец, изваян във форма на житен бръмбар. Погледът на Йейезу проследи джунгисата, докато Ехиру я вдигаше във въздуха. Тези камъни бяха истинска легенда. Заради тяхната рядкост, както и заради силата им, малцина от вярващите в Хананджа изобщо бяха виждали нещо подобно през целия си живот. - Заявлението бе обсъдено и прието от Съвета на Пътищата, а после възложиха на мен изпълнението.

Старецът кимна и протегна треперлива ръка към джунгисата. Ехиру спусна надолу камъка, за да може, докато той продължава да го държи, Йейезу да погали с пръсти гладките изящно изваяни криле. Джунгисите бяха твърде свещени, за да стават жертва на невнимание. Възхитата подмлади значително Йейезу - Ехиру не успя да сдържи усмивката си, като гледаше очарованата му физиономия.

- Тя е видяла много от сънищата ти, Старейшина Йейезу -промълви той и измъкна предпазливо джунгисата от пръстите на стареца, за да привлече вниманието му върху словата си. Йейезу въздъхна, но отпусна ръце. - Попила е дълбоко твоите надежди и страхове. И сега ти предлага да Я придружиш в Ина-Карек. Ще й поднесеш ли това последно приношение?