Сара Маас - Кралица на сенките

Тя избухна в сълзи.

– Напомни ми повече никога да не се шегувам – добави, макар тежката, смазваща паника да се загнездваше отново в душата му.

Краката му... не. Не... нямаше да замине за Торе Сесме, освен ако не му гарантираха, че има кой да го изправи на крака. В противен случай не отиваше.

Тънките рамене на Несрин се тресяха от мълчаливи вопли.

– Несрин – рече дрезгаво той. – Несрин... моля те.

Тя се свлече на пода до леглото и зарови лице в ръцете си.

– Когато дворецът рухна – подхвана с пресекващ глас, – реших, че си мъртъв. А когато видях вълната от стъкла да лети към мен, си помислих, че и аз скоро ще умра. Но тогава избухна огънят и започнах да се моля... Молех се да е спасила и теб.

Роуан се беше погрижил за това, но Каол нямаше намерение да я поправя.

Тя свали ръце от лицето си и погледна към тялото му, скрито под завивките.

– Ще те оправим. Ще отидем в Южния континент и ще ги принудим да те излекуват. Виждала съм какви чудеса сътворяват и съм сигурна, че ще ти помогнат. А...

Той се пресегна за ръката ù.

– Несрин.

– А и вече си лорд – продължи тя, клатейки глава. – И преди беше лорд, но... вече си дясната ръка на краля. Знам, че е... знам, че с теб...

– Ще намерим решение – помогна ù Каол.

Тя най-сетне посрещна погледа му.

– Не очаквам нищо от теб...

– Ще измислим нещо. Пък и може да не искаш сакат мъж.

Несрин се отдръпна назад.

– Обиждаш ме, ако наистина смяташ, че съм толкова повърхностна и придирчива.

Той се засмя.

– Към следващото приключение тогава, Несрин Фалик.

Елида не можеше да спре сълзите си, докато вещиците летяха на север. Не я интересуваше, че лети или че смъртта я дебне отвсякъде. Постъпката на Калтейн... Тя не смееше да отвори юмрука си от страх, че камъчето, увито в плат, ще изхвърчи от дланта ù. По залез кацнаха някъде в Оуквалд. И това не я интересуваше. Легна и веднага потъна в дълбок сън, облечена в роклята на Калтейн, стиснала парчето от пелерина в ръката си.

Някой я загърна през нощта, а като се събуди, намери на земята до себе си комплект дрехи – кожен костюм за летене, риза, панталони и ботуши. Вещиците спяха, обградени от уивърните си като със стена от мускули и смърт. Елида отиде до близкото поточе, където съблече роклята си, седна във водата и загледа как течението си играе с двете разхлабени парчета от веригата около глезените ù, докато зъбите ù не затракаха от студ.

Като облече оставените ù дрехи – малко големи, но топли, – пъхна частицата плат и камъчето в един от вътрешните джобове.

Селена Сардотиен.

Никога не бе чувала това име, не знаеше къде да я търси. Но за да се отблагодари на Калтейн...

– Не пилей сълзи по нея – обади се Манон от няколко метра разстояние. В чистите си ръце държеше торба. Явно беше измила кръвта и мръсотията от тях предишната вечер. – Знаеше какво прави и не го правеше заради теб.

Елида избърса лицето си.

– И все пак спаси живота ни... и избави клетите вещици в катакомбите от мъките им.

– Стори го заради себе си. За да се освободи. И имаше пълното право. След онова, което ù причиниха, имаше право да разкъса целия свят на парчета. Вместо това беше срутила една трета от Морат.

Манон не грешеше. Калтейн не я интересуваше дали те бяха успели да избягат от взрива.

– А сега какво?

– Връщаме се в Морат – отвърна просто Манон. – Но без теб.

Елида се опули насреща ù.

– Само до тук можем да те доведем, без да ни заподозрат в нещо – обясни вещицата. – Като се върнем, ако чичо ти е оцелял, ще му кажа, че навярно си загинала с другите в подземието.

Взривът бе заличил всички доказателства за онова, което Манон и Тринадесетте ù бяха извършили, за да измъкнат Елида от тъмницата.

Но ако останеше тук... съвсем сама в широкия, жесток свят...

– Къде да отида? – прошепна Елида. Обграждаха ги необятни гори и хълмове. – Не мога да... не мога да чета, а и нямам карта.

– Върви където щеш, но ако бях на твое място, бих тръгнала на север през гората. Стой настрана от планините. Продължавай напред, докато не достигнеш Терасен.

Това не присъстваше в плановете ù.

– Но... кралят... Върнън...

– Кралят на Адарлан е мъртъв – обяви Манон. Светът спря край нея. – Елин Галантиус го уби и разруши стъкления му дворец.

Елида покри устата си с ръка и заклати глава. Елин... Елин...

– Помогнал ù е принц Едион Ашривер – допълни Манон.

Елида зарида.

– Освен това се носят слухове, че лорд Рен Олсбрук е станал бунтовник и живее някъде на север.