Майкъл Съливан - Авемпарта

— Чудех се кога ще дойдеш — каза Ейдриън.

Ариста се обърна:

— Да, очаквах да се появиш доста по-рано.

— Съжалявам, знаете как е, когато човек се забавлява. Губиш представа за времето. Впрочем отново намерих оръжията ти. Знаех колко си разочарован, когато не са при теб. Можеш ли да яздиш?

— Ако мога да ходя, защо не? — той вдигна ръка и Ройс му подложи рамо, помагайки му да се изправи.

— Ами аз? — запита Моувин, придържайки страната си, докато се изправяше.

— Трябва да вземете и него — заяви Ариста. — Убил е двама от хората на Гай.

— Ще се справиш ли с ездата? — попита Ройс.

— Поне мога да се задържа на седлото.

— Ами Тракия? — поинтересува се Ейдриън.

— Нея не я мисли — каза му Ройс. — Тъкмо минавах покрай епископската палатка. Томас настоява да я обявят за императрица.

— Императрица? — шашна се Ейдриън.

— Убила е гиларабрина пред очите на дякона. Предполагам е направило впечатление.

— Ами ако не го сторят? Не можем да я оставим.

— Не се притеснявайте за Тракия — каза Ариста. — Аз ще се погрижа тя да е добре. Вие трябва да изчезвате.

— Терън искаше поне едно от децата му да успее — промърмори Ейдриън, — обаче императрица?

— Побързайте — каза Ариста, докато помагаше на Ройс да изправи Моувин на крака. Прегърна нежно и целуна всеки един от тях, сетне ги избута като майка, пращаща децата си на училище.

Магнус докара пред шатрата три оседлани животни. Джуджето се огледа нервно и прошепна:

— Мога да се закълна, че видях пазачи да наблюдават по-рано шатрата.

— Така е — отвърна Ройс. — Три коня — прочел си ми мислите.

— Сметнах, че и на мен ще е нужен един — отвърна джуджето, посочвайки към скъсените стремена. Намръщено погледна към Моувин. — Сега изглежда ще трябва да взема още един.

— Остави — прошепна Ройс. — Ще яздиш с Моувин. Не пришпорвай и внимавай той да остане на седлото.

Ройс помогна на Ейдриън да се покатери на сива кобила, сетне прихна.

— Какво има? — запита боецът.

— Мишка.

— Какво?

Ройс посочи към коня, върху който седеше партньорът му.

— От всички налични за кражба животни, джуджето е избрало Мишка.

Ройс ги поведе надалеч от лагера, насочвайки конете през обгорената земя, където дебелият слой пепел заглушаваше звука от копитата им. Оглеждаше се за пазачи. Не се разнесоха викове, никой не вдигна тревога и скоро се шмугнаха в гората. Веднъж озовали се там, той се насочи обратно към реката, за да заблуди евентуални преследвачи. Отведе ги в плитка долчинка близо до Нидвалден и им нареди да чакат там, докато той се върне.

Промъкна се до края на обгорената площ. В лагера не се виждаше никаква промяна. Доволен, че са се измъкнали незабелязани, той се отправи обратно към реката. Озова се на пътеката, отвеждаща към фермата на семейство Ууд и останките от старата сграда. Необяснимо защо, огънят не го бе достигал и всичко си стоеше непроменено. Или не, имаше една промяна: в средата на двора, където за пръв път бяха видели точещия коса старец, на земята се издигаше могила. Обграждаха я камъни, откъснати от стените на къщата. В края на продълговатата купчина имаше забита дъска с прогорения в нея надпис:

Ройс едва различи надрасканите впоследствие думи:

Усети го, докато четеше думите — ледени тръпки, накарали го да настръхне. Някой го наблюдаваше. С крайчеца на окото си забеляза фигура сред дърветата. Друга стоеше отляво. Зад себе си усети още присъствия. Обърна глава, фокусирайки очи върху тях — нищо. Пред него имаше само дървета. Хвърли поглед наляво и също не видя нищо. Застана неподвижно, ослушвайки се. Нито клонка се пречупи, нито листо прошумоля, но усещането не го напускаше.

Махна се от поляната, влезе в храсталака и заобиколи. Движеше се толкова тихо, колкото му позволяваха уменията, но не намери никого.

Ройс стоеше объркан. Потърси следи на местата, където бе видял фигурите, но не откри — дори огънато стръкче трева. В крайна сметка се отказа и се върна при останалите.

— Всичко наред ли е? — запита Ейдриън, възседнал Мишка и улавящ слънцето с широкия си снежнобинтован гръб.

— Предполагам — отвърна крадецът, докато яхваше коня си.

Поведе ги на югозапад покрай хълмовете близо до водопада, следвайки еленска пътека, прорязала гъстата гора. Същата пътека, която бе открил по време на диренето си за тунел към кулата. Ейдриън и Моувин се справяха по-добре от очакваното, макар и двамата да потръпваха от болка, когато конете им пристъпеха погрешно.