Майкъл Съливан - Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга

— Не гледай мен. Ариста движи нещата. Аз мислех, че вече ще сме се върнали в Медфорд.

— О, да — тя подбели очи. — Представям си те като крал, слушайки как графовете и бароните си оспорват правото кой има право да пои добитък на северния бряг на Галевир — или разрешаваш спор с църквата за отказа да плаща данъци върху обширните си земи. Не, зная как ще се извъртят нещата. Ще оставиш мен в тронната зала да се оправям с тази бъркотия, докато ти се дуелираш и ходиш на лов. Съжалявам, но управлявах достатъчно. Това само ще направи и двама ни нещастни. Затова дадох Меленгар на Моувин. Така присъединяването на кралството към империята също бе улеснено, защото постът на губернатор е по-лесен от короната. Знаете ли какво правеше нашият рицар по време на медения месец? — Ариста сръга Ейдриън с рамо. — Защо беше твърде зает, за да участва в турнира?

Всички изглеждаха леко неловко, чудейки се какво ще последва.

Ариста направи драматична пауза, сетне продължи:

— Работеше като ковач в Хинтиндар.

Магнус се изкикоти, Модина скромно се усмихна, но Ръсел Ботуик зарева от смях. Не спря да се пляска по бедрото, докато Лина не положи ръка на крака му.

— Романтичен си — рече той през сълзи на кикот. — Да млатиш наковалнята вместо…

— Ръсел! — сопна се Лина.

— Какво? — запита той, учудено поглеждайки съпругата си. — Просто казвам, че човекът си е объркал приоритетите.

— Е, не е като да съм там денонощно — оправда се Ейдриън. — Но Гримболд се е махнал преди година и имаше много работа. Отчаяни са. Мразя да гледам бащината ковачница затихнала. Земеделската работа отнемаше двойно повече време със затъпените мотики и лопати.

— Но това не е най-подобаващото занимание за един тешлор — изтъкна Нимбус. — А вие… последният повелител на Изкуството… с какво си запълвахте времето?

— Опитах се да се науча да пека — тя си спечели множество изненадани погледи, най-вече от Модина, Амилия и Лина. — Не, наистина, станала съм добра. Арбър казва, че съм готова да смесвам ръж и пшеница.

Нимбус погледна към Модина, която кимна.

Императрицата се приведе.

— Бих желала да ви запитам нещо. Двамата с главния канцлер обсъдихме въпроса и смятам, че той е прав. Има толкова много неща, които трябва да бъдат свършени. Ще има още бунтове като тези през пролетта. С оттеглянето на елфите гоблините отново безчинстват. И, разбира се, нещо трябва да се направи за Тур Дел Фур.

— Присъединявам се към последното — изръмжа Магнус. — Достатъчно зле беше, когато човеци контролираха Дръминдор, а сега из залите му крачат Гхазел.

— Империята се нуждае от добри люде, които да защитават народа, добри ръце, силни и мъдри. Възможностите ми са ограничени — тя посочи към онези от двора ѝ. — Не сме всесилни. Земята е обширна, не можем да сме навсякъде. Сетне идва въпросът със стабилността. Докато съм жива, империята ще бъде стабилна, но дори и малките кралства са се разцепвали след кончината на монарх. Колкото по-голяма е империята, толкова по-сериозна е заплахата. Без изградена структура и солидна традиция, в империята може да избухнат граждански войни.

— Две от нещата, правели Старата империя тъй силна — тъй единна — каза им Нимбус — са били Цензариума и Тешлорската гилдия. Най-добрите от тях оформяли имперския съвет. Те поддържали ред и можели да управляват в отсъствието на владетел. Докато тези институции не бъдат възстановени — докато магьосниците и рицарите не тръгнат по пътищата, посещавайки далечните губернатори, за да се уверят, че те управляват справедливо, докато не охраняват границите на Калис и Естрендор, империята няма да бъде цялостна или безопасна.

— Представете си какво биха могли да сторят сто Ейдриъновци и сто Аристи — каза им Модина. — И ти — погледна към Майрън. — Трябва ни нов университет. Шеридън изгоря. Няма по-подходящ от теб за подобен проект.

— Но аз… — поде монахът.

— Мисли за това като за по-голям манастир — намеси се Нимбус. — Управление на по-голямо братство. Ще преподаваш философия, инженерни науки, езици — включително елфически — и естествено за Марибор. В стария град могат да бъдат изпратени отряди, които да приберат останалите там книги. Това ще бъдат семената, с които ще посееш знание у онези, които желаят да се учат.

— Ще съберем всички произведения и ще ги обединим в най-голямата библиотека, строена някога — додаде Модина.

— Това звучи добре, но моите братя по расо…

— Ще има достатъчно работа за всички.